Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
Адолфсон и Фон Есен явно и през уикенда бяха продължили със същите усилия опитите да осветлят личността на курсант Льофгрен. Около него започнаха да се натрупват смущаващите обстоятелства. Пред свои приятели той заявил, че е имал сексуална връзка с Линда, продължила през цялата пролет чак до края на семестъра през юни.
Но като всеки млад мъж, Льофгрен много държал на свободата си и предпочел да сложи край на тайната им афера. По собствените му думи Линда започнала да му досажда и да изисква прекалено много вниманието му, а това никак не му харесвало. Двамата се разделили без особени драми, потвърди източникът на Адолфсон и Фон Есен. Льофгрен просто обяснил на Линда, че занапред ще трябва да се нареди на дългата опашка от кандидатки за сърцето му. Колкото до нейната реакция, полицаите не успяха да изровят нищо. Линда не беше споделяла с приятелките си за раздялата, а нямаше и сведения да е имала друг приятел и гадже след Льофгрен, ако, разбира се, отношенията им действително са били, каквито ги е описал той.
— Значи, казаното от него по време на разпита пред Сандберг не отговаря на истината — заключи Бекстрьом.
— Да, излъгал е — кимна Адолфсон. — Доколкото успяхме да проучим, разказите му за Линда едва ли са празни мъжки хвалби. Разговаряхме с няколко момичета, с които е спал. Льофгрен е вършал наред като зърнен комбайн. Сигурно е баджанак с половината мъже в Смоланд — заключи Адолфсон и въздъхна тежко.
— Той е последният известен сексуален партньор на жертвата — напомни Фон Есен. — Това не ни ли дава право да насочим основните си подозрения към него?
— Основните си подозрения? — възкликна Бекстрьом. — Това ни дава право да го уличим — увери го той. „Този глупав синекръвец явно все пак не е чак толкова заблуден.“ — Чудесно свършена работа, момчета — похвали ги Бекстрьом. — Ако извадим късмет, убиецът ще се окаже точно той. Какво казват мацките? Позволява ли си по-груби игрички?
— От сексуалните му подвизи лъха на кожа, латекс и вериги — отвърна Фон Есен, макар да беше роден и израснал в малко смоландско селце. — Из града хората не знаят за предпочитанията му. Пък и когато излизал да купонясва из града, не носел със себе си споменатите помощни средства, така да се каже.
Льофгрен беше млад, добре сложен, атлетичен, чаровен и изобщо много привлекателен. За скромните си двайсет и пет години явно притежаваше богат практически опит и завиден сексуален талант. Според една от полицейските информаторки Льофгрен бил живо доказателство за широко разпространеното мнение, че чернокожите мъже са много надарени и по тази причина играят главна роля в кошмарите на бледоликите си събратя.
— Роналдо е истинска секс машина — описа го информаторката и по лицето й се изписа блажена гримаса. — Ако искаш да се чукаш до припадък, няма да намериш по-добър. Неговият е огромен. И много, много дебел.
„Нужно е същото, каквото и на добър ловджия — помисли си Адолфсон, докато разговаряше с нея. — Изискват се упражнения, талант и добре заредена пушка.“
— Горе-долу като теб, Патрик — изтърси неочаквано информаторката на Адолфсон. — Но лошото при теб е, че човек започна да хлътва. Спомняш ли си как веднъж ми показа онази ловна кула, откъдето си се прицелил и си застрелял първия си лос?
— Предлагам да се придържаме към основната тема на нашия разговор — настоя Адолфсон. „И най-вече към факти, които мога да запиша в доклада си.“
Нестандартен секс? Ненормален секс? Извратен секс? Склонност да доминира над партньорката? Садистични прояви?
— С мен поне не е правил нищо такова — обясни информаторката и сви рамене. — Всички мои приятелки се скъсаха да разправят за него и ми стана любопитно. Нямала съм намерение да се омъжвам за него. Просто правихме секс. А него много го бива по тази част… Но не се съмнявам, че ако бях поискала нещо по-палаво, щеше веднага да се отзове. Със сигурност нямаше да се дърпа. Дори нямаше да се наложи да го увещавам. Щеше веднага да схване какво точно искам от него. Това си е неговата специалност.
Но, подчерта отново тя, с него не стигнали до такива неща.
— Дяволите да ме вземат, ако този не е пълен психо — с настървение произнесе Бекстрьом. „И това ще стане ясно, като преровим гардероба му“, помисли си той и усети как познатите вибрации се усилват.
Бекстрьом започна да се адаптира към новия си живот в Градския хотел във Векшо. Първоначалната скръб по Егон се уталожи изненадващо бързо и през последните дни дори не се беше сещал за него. Хотелската му стая беше винаги подредена, а леглото — оправено, след като се връщаше изморен от работа. Преди да излезе сутрин, трябваше само да не забравя да хвърли вчерашните кърпи върху пода в банята, за да принуди еколозите екстремисти от персонала да ги сменят с нови и чисти. Наближаваше и моментът отново да даде дрехите си за пране и гладене. Този път щеше да впише разноските в служебните разходи съвсем по правилника, защото дрехите му бяха пропити с пот, пролята по време на служба.