Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

Автор: Пфефър Сюзан Бет
Серия: Последните оцелели #1
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Ибис
ISBN: 9786191570928
Переводчик: Диана Янакиева Кутева
Жанр: Пост-апокалипсис

Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:

Сюзан Бет Пфефър ни пренася на страниците на дневника на шестнайсетгодишната Миранда. Те са изпълнени с нормалните за всеки тийнейджър вълнения – малките победи и загуби на училищния фронт, дразнещото поведение на близките й приятели, още по-дразнещите кавги с майка й, първи любовни трепети и големите очаквания за абитуриентския бал. Някъде сред всички ежедневности се промъква новината, че астероид предстои да удари луната. Ще бъде интересно зрелище и всички са подготвили телескопите си, за да го наблюдават отблизо. Няма поводи за притеснение – луната е преживявала много подобни срещи, доказателство за които са кратерите по повърхността й. И никой не е разтревожен. Докато астероидът не се оказва по-голям от очакваното. В резултат на сблъсъка луната е изместена от орбитата си и се приближава опасно близо до Земята. Отприщват се всички катаклизми, които ужасяват човечеството от зората му до днес – огромни цунамита заливат крайбрежията, следват земетресения и вулканични изригвания, завинаги скриващи слънцето. Болести. Хаос. Глад. И неописуемо много жертви. Изведнъж настроенията в дневника на Миранда променят цвета си.

Перейти на страницу:

- Вие сте презрян нещастник! - заявих и не зная кой от двама ни беше по-изненадан, че употребих думата „презрян“. - Не вярвам в ада, затова няма да кажа, че се надявам да се озовете там. Надявам се да останете последният жив човек на земята. Надявам се целият свят да умре преди вас и вие да останете сам-самичък тук, здрав, добре нахранен и сам. Тогава ще разберете какво е чувствала госпожа Уейн. Тогава ще разберете какво наистина означава „нечист“.

- Ще се моля за теб - рече той. - Както Меган би искала да направя.

- Не си правете труда. Не искам никакви услуги от вашия Бог.

Предполагам, че отвън са ме чули, защото в кабинета влязоха двама мъже, за да ме изведат. Не се възпротивих. Всъщност нямах търпение да се махна.

Отидох с велосипеда до дома на приятелката ми. Входната врата беше широко отворена. Къщата беше толкова студена, че виждах дъха си.

Боях се да не се натъкна на майката на Меган, но бяха отнесли трупа й. Разбира се, сградата беше претърсена, но това не беше изненада. Когато някой дом бе изоставен, хората идваха и отнасяха всичко, което можеше да им потрябва.

Отидох в стаята на Меган. Леглото й все още беше там. Седнах на него и се замислих за времето, когато станахме приятелки. Припомних си разправиите ни, как ходехме заедно на кино и онези глупави научни реферати, по които работехме заедно в седми клас. Замислих се за Беки - как Меган, Сами и аз ходехме да я посещаваме и как все се смеехме, въпреки че приятелката ни беше толкова болна, а ние бяхме безкрайно уплашени. Седях на леглото на Меган, докато усетих, че повече не мога да издържа.

Когато се прибрах у дома, отидох направо в килера и затворих вратата. Предполагам, че мама не се притесняваше, че ще изям нещо, защото ме остави сама там, докато не стана време да вземе продуктите за вечерята.

Повдигаше ми се от вида на храната. Но си изядох полагаемото. Гладът беше начинът на Меган да се справи, не моят.

Аз ще живея. Ние ще живеем. Не искам моята майка да преживее това, което беше преживяла госпожа Уейн. Сега моето съществуване е единственият ми дар за нея, но мисля, че й стигаше.

18 октомври

Миналата нощ сънувах Меган.

Влязох в класната стая и осъзнах, че това е класната ни стая от седми клас. Там беше Меган и говореше с Беки.

Смутих се.

- Това раят ли е? - попитах.

Мразех седми клас и самата мисъл, че това е раят, беше разстройваща.

Меган се засмя.

- Това е адът - отвърна. - Още ли не можеш да ги различаваш?

Тогава се събудих. Беше странно да спя в кухнята заедно с мама. Имах чувството, че тя знае какво сънувам, сякаш вече нямам свои скрити мисли.

Но майка ми спеше. Предполагам, че сънуваше свои сънища.

21 октомври

Днес Мат се върна от пощата и каза, че ако няма доброволци, ще трябва да я затворят. Така че той пожелал да работи там всеки петък.

- Защо ще го правиш? - попита Джони. - И без това няма да има новини от татко.

- Не сме сигурни за това - възрази мама. - Мисля, че идеята да работи в пощата е добра. Всички би трябвало да работим повече. Не е хубаво само да стоим и нищо да не правим. Трябва да излизаме навън, да правим неща с други хора. Нуждаем се от причина, за да живеем.

Завъртях очи. Аз събирам подпалки и посещавам госпожа Несбит, пера дрехите, чистя тоалетната на Хортън. Искам да кажа, че това е животът ми сега. Да седя в кухнята заедно със съседката, докато двете мълчим, е най-вълнуващата част от деня ми.

- Добре - въздъхна мама, - не е нужно да казвате нищо.

- Кой, аз ли? - възкликнахме едновременно с Джони, което наистина бе много забавно.

- На всички ни е тежко - рече майка ми. - Мат, радвам се, че ще работиш в пощата. Джони, Миранда, правете каквото искате. Вече не ме интересува.

Една част от мен почти искаше да повярва, че го казва сериозно. Но другата, по-голямата беше изплашена, че наистина го мисли.

24 октомври

Тази сутрин температурата е минус осем градуса, което напоследък може да се сметне за „гореща вълна“. Ако се втренчиш по-упорито в небето, можеш почти да различиш слънцето.

- Циганско лято - каза мама, когато термометърът стигна минус два градуса. - Не, говоря сериозно.

Ако пепелта не беше толкова гъста, това щеше да е циганско лято.

Ние държахме термостата на десет градуса, така че винаги беше студено. Помислих, че може никога да не се затопли повече от това.

- Отивам да се пързалям - заявих. - Езерото е замръзнало вече от месец. Мамо, кънките ти още ли са в дрешника?

- Предполагам - отговори тя. - Бъди внимателна, Миранда. Не бива да рискуваш ледът да се пропука.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?