Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

1 ноември

Цялата сутрин Мат се мотае из къщата, което е необичайно. Той стана още по-вманиачен да цепи дърва, откакто мама се премести обратно в слънчевата стая. Зная, че брат ми реши да постъпи така, защото използваме събраните дърва по-рано от планираното, но въпреки това малко се дразня. Искам понякога да остава у дома и да изхвърля и измива нощното гърне.

По някое време този следобед чух звук на мотор на кола на нашата алея. Мат изскочи навън и следващото, което видях, беше как той, Джони и още две момчета, които не познавах, свалят шперплатови плоскости от един пикап и ги носят в слънчевата стая. Мама ги наблюдаваше, но не каза нищо, затова предположих, че знае какво става.

След като другите си отидоха, братята ми прекараха остатъка от деня да покриват прозорците в слънчевата стая с шперплат. Когато първоначално къщата е била построена, слънчевата стая не е съществувала -там е било просто задна веранда, към която гледали прозорците на кухнята и трапезарията. Но когато верандата била превърната в стая, останали рамките, където са били кухненският прозорец и този на трапезарията, макар че самите стъкла били махнати. Тъкмо оттам идваше по-голяма част от светлината в двете стаи, тъй като слънчевата стая имаше прозорци на тавана и три стени от стъкло (плюс, разбира се, външната врата). Мат закри прозореца между кухнята и слънчевата стая с шперплат, сложи един лист и пред прозореца между трапезарията и слънчевата стая, така че да бъде избутван настрани, за да има по-лесен достъп до дървата.

Сега единствената дневна светлина идваше от прозорците на тавана. Не че напоследък имаше кой знае колко светлина, но стаята стана много по-тъмна.