Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

И така яко се натоварихме. Носехме раници, а велосипедите ни имаха багажници, така че всеки взе по десетина, че и повече книги. Откакто започнахме да играем покер, четяхме по-малко, а и вкъщи имаше достатъчно книги (включително старите на тавана). Но въпреки това мисълта, че повече няма да има библиотека, беше доста потискаща.

Госпожа Хочкис ни осведоми, че със съпруга и заминавали за Джорджия, където живеела зълва й. Джони се поинтересува как ще стигнат до там, но тя каза, че ако се наложи, ще вървят пеша.

- През последните две седмици температурата е под нулата - рече жената. - Ако през октомври ще е все така, никой от нас няма да оцелее през зимата.

- Мисля, че и ние би трябвало да отидем - отбеляза Джони, докато се качвахме на колелата, за да се върнем у дома. - Би трябвало да отидем в Канзас и да видим дали можем да намерим татко.

- Не знаем къде точно е той - възрази Мат. - Може вече да е в Колорадо. Или пък да се е върнал в Спрингфийлд.

- Не - поклатих глава. - Щеше да дойде да ни види, ако се бяха върнали.

- Въпреки това не знаем къде е - настоя Мат. -Джони, двамата с мама много си говорихме за това, обсъждахме какво да правим. Няма смисъл да заминаваме. Имаме подслон. Имаме дърва за огрев, така че няма да мръзнем. А и изобщо не е сигурно, че другаде ще намерим храна.

- Не сме сигурни - не се предаваше Джони. - Може в Канзас да има повече храна.

- Татко може изобщо да не е стигнал до Канзас -обадих се аз.

- В Мисури тогава - упорстваше Джони. - Или Оклахома. Не разбирам защо трябва да стоим тук само за да умрем.

- Няма да умрем - рече Мат.

- Не можеш да си сигурен - отсече по-малкият ми брат. - Ами ако Луната падне върху Земята?

- Тогава няма значение къде ще сме, защото при всички случаи ще умрем - оптимистично заключи Мат. - Тук имаме най-добри шансове да оцелеем. Това не се случва само в Пенсилвания, Джони. Така е по целия свят. Тук имаме покрив над главите си, отопление, вода, храна... Колко дълго, мислиш, ще оцелеем, ако тръгнем да обикаляме страната на велосипеди?

- Татко има бензин - изтъкна Джони. - И ние бихме могли да се снабдим.

- Той го е купил на черния пазар - осведоми го Мат. - Има връзки, но досега и неговият бензин сигурно е свършил.

- Черният пазар? - попитах.

Брат ми ме погледна така, сякаш съм малоумно дете.

- А ти откъде си мислиш, че се е снабдил с онази храна? Нали не смяташ, че се търкаля свободно по улиците и чака само да я вземеш?

- Мама знае ли? - продължих да разпитвам.

Мат сви рамене.

- Двамата с татко говорихме, докато сякохме дърва в гората. Не зная дали го е обсъждал с мама. Вероятно не й е казал. Наясно си, че тя е по-щастлива, като не знае някои неща.

Известно ми беше, но не подозирах, че и Мат е наясно с това.

- Значи, сме закопчани тук? - попита Джони.