![Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/4/poslednite-oceleli-zhivota-kakvto-go-poznavahme-bg-download.jpg)
Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570928
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:
Съчинявала съм си и по-странни неща от това.
Той навярно само е проявил любезност, когато ме помоли да отида пак. Сигурно предпочита да се пързаля сам, отколкото да се занимава с някаква тъпа и досадна почитателка.
Мама беше разстроена, че няма да мога да се пързалям. Тя ме увери, че ще е добре и нищо няма да й се случи, обаче не можех да я оставя сама и безпомощна.
- Когато глезенът ти оздравее, пак ще се пързалям - успокоих я. - И бездруго ледът в езерото едва ли скоро ще се разтопи.
- Боя се, че няма - рече тя. - Но се чувствам виновна заради теб. Ти най-после правеше нещо, което ти доставяше истинска радост, а аз отново оплесках всичко.
Помислих, че ще се разплаче, но не го направи.
Предполагам, че вече сълзите на всички ни бяха пресъхнали.
28 октомври
Питър дойде неочаквано (напоследък всички посещения са неочаквани, така че имах предвид единствено, че не сме го викали специално) и прегледа глезена на мама. Той потвърди, че не е счупен, но каза, че това изкълчване е по-лошо от предишното и тя не бива да ходи поне две седмици, а може би и повече.
Освен това мислеше, че си е счупила и един от пръстите, но нищо не можело да се направи за това, така че по-добре да не се притеснява. Което е доста странно изказване за доктора.
Тъй като не мога да спя през цялата нощ, след като се налага да проверявам огъня, си подремвам на пресекулки през деня и нощта. Спя два или три часа, сетне се събуждам, свършвам това, което трябва да се свърши, и пак си лягам. Всъщност най-добре е да спя рано привечер, когато Мат и Джони са у дома и могат да наглеждат огъня, но точно по това време най-много искам да съм будна. Ала понякога, без въобще да искам, не издържам и неусетно се унасям в дрямка.
Мама направо откача, че не е в състояние да ни помага, но нищо не може да се направи.
О, всъщност имам една нова и вълнуваща работа. Майка ми не може да ходи до тоалетната, затова Мат изрови едно нощно гърне от тавана и аз трябва да го почиствам. Постоянно ги заплашвам, че ще сложа вътре котешката тоалетна.
Странна работа. Мама си изкълчи крака преди няколко седмици и нещата бяха наред. Не бяхме зле. Оттогава нищо не се е променило, но сега определено нещата не са добре.
29 октомври
Разказах на госпожа Несбит за посещението на Питър и какво ни заръча за мама. Не премълчах нищо, включително и онази част, когато докторът каза, че дори майка ми да започне отново да ходи из къщата, не бива да излиза навън.
- Предполагам, че за известно време ще трябва да се задоволите с моята компания - завърших.
Отговорът на съседката ме изненада.
- Отлично - рече. - Така е по-добре.
Мислех, че ще ми е нужна доста смелост, за да й разкажа за глезена на мама. Но сега ми трябваше много повече, за да я попитам защо „така е по-добре“.
- Не исках майка ти да ме намери мъртва - отвърна старата жена. - За теб също няма да е никак забавно, но ти си по-млада, а и аз не означавам толкова много за теб.
- Госпожо Несбит! - възкликнах възмутено.
Тя ми хвърли един от онези погледи, които ме ужасяваха, когато бях по-малка.
- Нямам време за преструвки - отсече старицата. -Утре може да съм мъртва. Трябва да си поговорим честно и открито. Заобикалките са излишни сега.
- Не искам да умирате - промълвих.
- Оценявам го - махна с ръка тя. - Когато почина и ти ме намериш, трябва да се свършат някои важни неща. Първо, постъпете така, както намерите за добре с трупа ми. Както е най-лесно. Питър се отби да ме види, след като беше при вас, и ми съобщи, че наоколо всеки ден умират десетина и повече души. Аз не съм по-добре от никой от тях, а може от някои да съм и по-зле. Докторът ми каза, че в болницата все още приемат трупове, така че, ако няма да ви затрудни, за мен няма проблем. И бездруго никога не съм харесвала погребенията, винаги съм предпочитала кремацията. Прахът на съпруга ми е пръснат някъде в Атлантическия океан, затова гробовете ни няма да са един до друг.
- Добре - кимнах. - Ако намеря трупа ви, ще кажа на Мат и той ще го отнесе в болницата.
- Хубаво. След като си отида, обиколи къщата и вземи всичко, което може да ти е от полза. Не се тревожи, че няма да остане нищо за наследниците ми. От месец май не съм имала вест от сина ми и семейството му, така че, предполагам, едва ли се нуждаят от вещите ми. Ако някой от тях се появи някой ден на прага ви и у вас все още има нещо мое, ще му го дадете. Но не се тревожи за това. Прерови цялата къща - от тавана до мазето. В резервоара на колата ми има още малко бензин, натоварете вещите ми и ги закарайте у вас. Не се притеснявай да вземеш каквото решиш. На мен вече нищо няма да ми е нужно, а колкото повече имате вие, толкова по-големи са шансовете ви да оцелеете. Това ще бъде дълга и ужасна зима и ще съм ти много ядосана, ако не си взела нещо, което може да ви помогне да я преживеете.