![Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/4/poslednite-oceleli-zhivota-kakvto-go-poznavahme-bg-download.jpg)
Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570928
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:
- Боя се, че е така - кимна Мат. - Но нещата може да се оправят. Може би не веднага, но ще се справим.
Това беше отговорът на мама за всичко. Дръж се и чакай, докато нещата не станат по-добри. Казано от Мат не ми прозвуча особено утешително.
Ала знаех, че е прав относно оставането ни тук. Все едно светът се беше завърнал в предколумбовата епоха. Хората заминаваха и никой повече не чуваше нищо за тях. Сякаш бяха заличени от лицето на земята.
А ние бяхме заедно. Докато можехме да разчитаме един на друг, всичко щеше да е наред.
6 октомври
Мама отново пише. Или поне печата на машината.
- Забравила съм колко е трудно - обясни ми тя. -Особено буквата „А“. Лявото ми кутре не е пригодено да пише на машина.
От толкова дълго не беше валяло, че бях забравила звука на дъжда. Изобщо не си го спомнях. Още по-трудно ми беше да си спомня слънцето. Дните станаха по-къси, но това нямаше значение.
Въздухът също ставаше все по-лош. Колкото по-дълго стоиш навън, толкова по-мръсен ставаш. Мама се тревожеше, че цялата тази пепел прониква в дробовете на братята ми дори и през маските за лице, но те продължаваха да ходят всеки ден в гората за дърва.
Двете с нея търкахме дрехите колкото се може по-силно, но дори и когато ги простирахме вътре в стаите, оставаха сиви. Всяка вечер се миехме, но кърпите за лице и кесиите за търкане на тяло все бяха мръсни, колкото и усилено да ги плакнехме. Същото беше и с хавлиите.
Мат каза, че щом въздухът става все по-мръсен, това означава, че още вулкани са изригнали, но нямаше как да сме сигурни. Пощата още беше отворена, но все по-малко писма пристигаха, при това със седмици или месеци закъснение, ако въобще дойдеха. Всичко би могло да се е случило през септември, но и това нямаше откъде да разберем.
Единственото хубаво нещо на пепелта беше, че напълно скриваше луната. Преди, особено във ветровити нощи, се виждаше съвсем ясно. Но сега беше напълно изчезнала. Радвам се, че повече не ми се налага да я гледам. Така можех да се преструвам, че не е там, а ако не е, може би нещата пак щяха да станат нормални.
Добре. Зная, че звучи откачено. Но въпреки това наистина се радвам, че повече не виждам луната.
1O октомври
Денят на Колумб.
В чест на празника помолих мама да ме подстриже много късо, както аз нея. Нейната коса още не бе пораснала, но вече свикнах с нея. Беше истинско мъчение да мия косата си. Никога не беше чиста, а висеше на отвратителни сплъстени кичури. Реших, че ако е къса, може да изглежда по-добре.
И така, мама отряза косата ми. Когато свърши, се погледнах в огледалото. Трябваше да събера кураж, за да не се разплача.
Успях да се сдържа да не го направя. А мама ме целуна, прегърна ме и ми каза, че съм много красива с къса коса.
- Добре, че баровете са затворени - заяви тя. - С тази коса можеш да минеш за двайсет и една годишна.
Наистина я обичам. Поне вече не се карахме.
Когато братята ми се върнаха и ме видяха, не можаха да прикрият шока си. Но Мат заяви, че изглеждам страхотно, и помоли мама да подстриже и неговата коса. И така тя се превърна във фризьор за всички ни.
Хвърлихме отрязаната коса в печката и гледахме как изчезва с пращене сред пламъците.
13 октомври
Тази сутрин е осемнайсет градуса под нулата.
Мама и Мат се скараха жестоко. Брат ми заяви, че трябва да започнем да използваме нафтата, която ни е останала. Тя пък настояваше, че трябва да почакаме поне до началото на ноември. Мат спечели спора. Каза, че иначе тръбите ще замръзнат. Освен това изтъкна, че трябва да използваме водата в кладенеца, докато все още можем.
Двамата с Джони преместиха матрака на мама от слънчевата стая в кухнята. След това свалиха долу един по един и останалите матраци от спалните.
Аз се качих горе, затворих крановете за отопление, затворих и вратите на стаите.
- Ще използваме втория етаж отново през пролетта - каза мама. - Няма да е завинаги.
Засега двете с нея щяхме да спим в кухнята, а братята ми - в дневната. Дамите бяхме малко по-добре, тъй като в кухнята проникваше част от топлината от печката в слънчевата стая. Освен това разполагахме с повече място. Мат, Джони и аз събрахме на куп мебелите от трапезарията и дневната, за да има място за двата матрака, но въпреки това момчетата се придвижваха трудно из претъпканото помещение. Когато свърши нафтата, всички ще се преместим в слънчевата стая.
Не спирах да си повтарям, че в моята стая не ми беше по-удобно. Там беше голям мраз, понякога ставаше толкова студено, че лежах в леглото и треперех, без да съм в състояние да заспя. Но това беше единственото място, което мога да нарека свое. Имах свещи и фенерче и никой не ми казваше да не ги използвам. Можех да пиша, да чета или да си представям, че съм някъде другаде.