Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

- Бях на турне - обясни момчето. - Бяхме в безопасност в Индианаполис. Отне ми доста време, докато се свържа с родителите ми, а още повече - да стигна до тук. Но вече минаха няколко месеца, откакто се върнах. Ти също ли се пързаляш?

Сведох несъзнателно поглед към кънките на мама.

- Преди се пързалях. Ходех на уроци при госпожа Дейли.

- Наистина ли? - вдигна вежди той. - Тя беше първият ми треньор.

- Зная. Понякога ни разказваше за теб. Всички ти се възхищавахме и бяхме най-запалените ти почитатели. Обзалагам се, че щеше да спечелиш медал на Олимпиадата.

Брандън се ухили.

- Мама все още смята, че ще стане. Сякаш през февруари изведнъж всичко ще се оправи. А ти беше ли добра? Участвала ли си в състезания?

- Малко. На средно ниво. Бях усвоила двойните аксели и работех върху тройните, обаче си счупих глезена. Дори не беше по време на тренировка. Просто един тъп инцидент. След това започнах да плувам.

- Плуване - промълви Брандън. - Загинала форма на изкуство. Сложи си кънките. Да видим какво умееш.

- Те са на майка ми - осведомих го. - От много време не съм се качвала на леда. - Чувствах се странно да завързвам кънките си под погледа на фигуриста.

- Не се опитвай да скачаш - посъветва ме той. -Само се пързаляй. Да видим как вземаш завоите.

И така, аз се плъзнах по леда, а той се пързаляше до мен. Отначало бях несигурна и залитах, но постепенно станах по-уверена и не след дълго вече ми се струваше съвсем естествено да карам кънки на леда.

- Не е зле - заключи той. - Предполагам, че госпожа Дейли е съжалявала, когато си престанала да тренираш.

Бях забравила колко е прекрасно да се пързаляш, да се носиш по леда. Не исках да спра. Но след няколко минути ми стана трудно да дишам.

- Въздухът - рече Брандън. - Аз се пързалям вече няколко седмици и привикнах. Днес не бива да се насилваш твърде много. Дай възможност на дробовете ти да се приспособят.

- Родителите ти добре ли са? - попитах, след като успях да си поема дъх. - Майка ми познава твоята. Имате ли достатъчно храна?

- Кой ли има достатъчно? - попита младежът. -Досега не сме гладували, затова предполагам, че сме добре. - Плъзгаше се по леда, за да набере скорост и да направи пирует. Това момче правеше най-красивите пируети в света. - Хайде! - подкани ме той. - Как беше спиралата ти? Покриваше ли изискванията на госпожа Дейли?

- Не - признах си. - Според нея левият ми крак никога не беше достатъчно нависоко.

- Е, тогава е по-добре, че не ни гледа в момента -засмя се Брандън. - Покажи ми спиралата си.

Беше пълна излагация.

- Само не ме карай да правя задно завъртане. Изобщо не съм във форма.

- Е, поне със сигурност нямаш излишни килограми - каза той. - Ако се упражняваш достатъчно, ще се получи. Можем да си устроим наши олимпийски игри. Можеш да спечелиш злато, сребро и бронз.

Улови ме за ръка и двамата се пързаляхме заедно.

Не се чуваше никакъв звук освен свистенето на остриетата на кънките по леда (е, най-вече на моите). Зная, че той се пързаляше бавно, за да е в синхрон с мен. Знаех също, че му преча да упражнява скокове, спирали, да работи върху Стойката на краката. Знаех, че сигурно е настъпил краят на света, защото аз се пързалях с Брандън Ерлих, както често го правех във фантазиите си.