Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

Сега мама ми се доверява да ходя в килера и свикнах да избирам продуктите. Тази или онази консерва. Сега там имаше по-малко храна от злополучното ми пиршество с шоколадовия чипс, но след като не ядяхме много, щеше да ни стигне още за известно време.

Откакто видях Мишел Шмид и разбрах, че никога не е изчезвала, както си мислеха децата от училище, имах усещането, че нещата наистина са по-добри, отколкото сме смятали досега. Ами ако се заблуждавах? По-добре да се заблуждавам, че всичко е наред, отколкото да си мисля, че сме обречени. Поне така мога да се усмихна.

След вечеря, когато всички се чувствахме добре, защото не бяхме много гладни, придобихме навика да играем покер. Аз харесвам най-много карибския покер или стъд покер, онзи със седемте карти. Братята ми харесват тексаския, а мама предпочита покера, когато се теглят по пет карти. Решаваше този, на когото се падаше да раздава.

Мат отиде на тавана и изрови кутия с чипове за покер. Джони е най-добрият покерджия от нас и вече му дължа 328 000 долара и машина за хвърляне на бейзболни топки (ние си падаме по високите залози).

Мисля, че дори Питър не е чак толкова черноглед. Той дойде тази вечер, обяви, че мама вече може да ходи спокойно наоколо, ако внимава, не се преуморява и не се качва по стъпалата, и дори не спомена за нито една нова болест, която да мори хората на поразия. Ние го убедихме да остане за вечеря и прибавих още една консерва с риба тон. За пръв път докторът не бе донесъл нищо и предположих, че или са му свършили хранителните запаси, или вече официално е част от семейството. Надявам се да е последното, защото му дължа 33 000 долара само от едно раздаване на покер от варианта „Омаха Хай“.

Хортън е на диета (не по негов избор). Може би се дължи на топлината от печката или просто се надява, че ще му дадем нещо за ядене, но напоследък е станал много любвеобилен. През целия ден прави компания на майка ми, а вечерите прекарва сгушен в нечий скут или край печката.

Мат донесе долу старата пишеща машина, защото мама смята да запише някои от историите, които си спомня за прабаба си и семейството й. Иска да опише живота в тази къща, когато не е имало електричество и течаща вода.

Харесва ми да си мисля за миналото. Кара ме да се чувствам неделима част от нещо голямо, като например това, да осъзнаеш, че семейството е много по-важно от електричеството. Тогава слънчевата стая е била само обикновена веранда, но съвсем ясно си представям как фамилията на прапрабаба ми е седяло отвън на светлината на газовите лампи - мъжете, уморени от сеченето на дърва през деня, а жените - от огромното пране.

Всъщност мама каза, че са имали две слугини и една от тях се е занимавала с прането, но жените сигурно пак са били уморени от нещо друго.

Чудя се дали са се опитвали да си представят бъдещето. Обзалагам се, че никога не са предполагали какви ще са нещата днес.