![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Само че след като вече два дни седеше, обзет от страх и от тревожни предчувствия, горкият човек не можеше да задвижи гласните си струни.
— Кажи нещо — подкани го Алвин.
— Да — отговори мъжът.
В крайна сметка звучеше доста рационално.
— Знаеш ли кой съм?
— Да.
— Мислиш ли се за мен, както твърдят?
Мъжът се поколеба, като че ли сериозно обмисляше тази възможност. Можеше ли да е вярно? Алвин се замисли за момент, после реши, че всичко е възможно.
— Не — отговори мъжът.
— Съгласен съм. Само че те са прави за едно. Дъщеря ти е при мен и аз ще строша костите й. Освен ако…
— Готов съм на всичко.
— Наблюдавах дъщеря ти през пукнатините в стената и мисля, че няма да ми е лесно да строша костите на ръцете й, без да пробия кожата — толкова е тънка. И мека. Изглежда така, сякаш не й се е налагало да работи нито ден през живота си.
Мъжът не продума, но тялото му се бе разтреперило.
Толкова невероятна и приятна гледка!
Алвин надникна към разтреперания мъж и го остави да се тресе известно време.
— Ако ми доведеш бащата на лъжата, ще ти я върна. На тази бележка съм ти написал някои инструкции и ще я оставя тук. Или ще имаш куража за това, или не, затова ти давам срок само до утре сутрин. Доведи ми бащата на лъжата и ще ти покажа как да му строшиш костите. Или пък… вече знаеш какво, нали?
Мъжът не отговори.
Алвин остави сгънатата синя бележка на скалата и тихо се отдръпна назад.
Само за пет минути успя да се върне до пикапа си и след още две отново беше на чакълестия път и цепеше право на юг към скривалището си. Бащата беше казал нещо, докато Алвин отстъпваше, но той не го чу, а не даваше и пет пари. Вече се връщаше. Обратно към дупката.
Обратно към дъщерята.
23
Радостта, която беше обзела Райън, когато чу гласа, бе като глътка студена вода за напуканите устни насред безводна пустиня. Беше тих, но съвсем ясен. Като ангелски глас. Нямаше грешка. Костотрошача беше дошъл! Всичко, за което се беше молил Райън, цялото чакане, изпълнените с безнадеждност часове, всичко това беше довело при него Костотрошача и той едва не изкрещя от признателност.
В съзнанието му наведнъж нахлуха всичките начини, по които си беше мечтал да убие Костотрошача. Чупенето, трошенето, стрелбата, ударите — и всичко наведнъж, за да е напълно сигурен, че гласът отзад наистина е мъртъв.
Усети, че трепери. Известно време край него остана тихо и той само седеше и трепереше. После мъжът отново заговори.
— Ако ми доведеш бащата на лъжата, ще ти я върна. На тази бележка съм ти написал някои инструкции и ще я оставя тук. Или ще имаш куража за това, или не, затова ти давам срок само до утре сутрин. Доведи ми бащата на лъжата и ще ти покажа как да му строшиш костите. Или пък… вече знаеш какво, нали?
Бащата на лъжата… бащата на лъжата… Райън нямаше нужда да чете синята бележка, за да се досети кой е бащата на лъжата.
— Да — отговори той.
Не последва отговор.
— Ей?
Отново нищо.
Онзи си беше тръгнал! Райън се обърна и се запъти към издадената скала на десетина метра зад дървото, на което се беше облегнал. Там, върху най-близкия издаден камък, висок около метър и половина, имаше сгънат лист синя хартия. Сърцето му се качи в гърлото, когато си помисли за мъжа, който бе стоял там допреди минута.
Бавно се изправи. После се метна към скалата, грабна листа и хукна към черния таурус.
Намести се зад волана, затръшна вратата и несръчно се опита да разгърне сгънатата бележка с треперещите си ръце.
Почеркът на Костотрошача. Текст, надраскан с разкривени печатни букви:
БАЩА НА ЛЪЖАТА
МЕНАРД — 11 КИЛОМЕТРА НА ЮГ
ЗАПАД — 3 КИЛОМЕТРА
ПОД ГАРВАНИТЕ
ЩЕ ТЕ НАБЛЮДАВАМ, ТАТКО.
Седя и се взира в листчето цяла минута, може би две минути, може би пет минути, отчасти понеже знаеше какво се очаква да направи, отчасти защото искаше да даде на Костотрошача колкото време му е нужно, за да се измъкне.
Онзи се връщаше към автомобила си пеша. Ами ако Райън се натъкне на него? Такъв човек нямаше да издаде къде се намира дъщеря му само защото го е спипал в крачка, сигурен беше. Костотрошача щеше да го наблюдава и щеше да я доведе само ако и когато Райън изпълни изискванията му.
Запали колата и забързано даде на заден през един храст, после описа прашен кръг и пое по черния път, по който се излизаше от ранчото „Гарваново гнездо“.