![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Отдаден на тези мисли, той се бореше с ужасното изкушение да се обърне и да се втурне обратно към дъщеря си. Дни наред я наблюдаваше през пукнатините, изучаваше всяко нейно движение и с огромно усилие на волята устояваше на изкушението да влети при нея и да я убеди да го обича.
Този път беше различно. Този път трябваше да нанесе решителен и окончателен удар на всяка жива душа, която претендираше, че е неин баща.
Алвин намали скоростта на пикапа форд F-150, когато наближи табелата на магистрала 166, на която пишеше: „Ранчо «Гарваново гнездо», 5 километра“. Под гумите на колата чакълът запука като пуканки.
Чу съобщението по радиото седемнайсет часа след като Райън го беше отправил. Щеше да го чуе и по-рано, понеже обичаше да следи как напредват властите при всеки случай, когато отвличаше някое момиче, само че беше твърде зает да подсигури мястото, където държеше Бетани, което обясняваше закъснението му.
В мига, в който чу отправеното предизвикателство, сърцето му затуптя силно. Веднага разбра къде е Еванс. На мястото, наречено Гарваново гнездо.
Домът на гарваните е гарвановото гнездо, а Еванс, офицер от разузнаването, който беше свикнал да говори закодирано, му съобщаваше, че ще го чака на място, което се казваше Гарваново гнездо.
Интелигентен човек би избрал да се срещнат там, където едва ли ходят властите или постоянен поток клиенти, което изключваше седемте ресторанта в Тексас, чието име съдържаше фразата „гарваново гнездо“.
Изключи като вероятни и два малки пансиона.
Ранчото „Гарваново гнездо“ беше единственото място в Тексас, което Алвин би избрал, за да чака, ако беше на мястото на противника си. Еванс беше не само смел, но и много интелигентен.
Брошурата в интернет разкриваше, че ранчото „Гарваново гнездо“ е усамотено място за къмпиране на трийсетина километра западно от Остин. Сурово място, само за взискателни пътешественици, които искат да общуват с природата по най-положителен начин. Вечнозелени растения растяха по напуканата земя, надиплена в платата около самотния къмпинг, където имаше няколко бунгала, места за каравани и за палатки.
Алвин мина покрай кабинката на самообслужване, където се плащаше за вход, и покрай бунгалото, чиято табела гласеше, че там живее управителят, после зави покрай трите каравани, паркирани на оборудваните места. Знаеше, че вече всички пикапи форд F-150 са под подозрение сега, след като беше нанесъл нов удар, но такива коли имаше твърде много, за да предизвиква подозрение навсякъде, откъдето минеше. Чувстваше се относително безопасно.
Мъж, облечен със синя карирана риза и кафява каубойска шапка мина с наведена глава. Вероятно всеки, който идваше в ранчото „Гарваново гнездо“, се опитваше да избегне шумотевицата и навалицата в града. Почти идеалното скривалище.
Може да доведе следващото момиче тук, на това отдалечено място, сгушено между дърветата на осемнайсет мили от най-близкия град. Следващо момиче обаче нямаше да има, понеже най-сетне той беше намерил дъщеря си в лицето на Бетани, сигурен беше.
Спря пикапа на един черен път, който обикаляше покрай къмпинга и водеше до една клисура от северната страна. Взе бинокъла си, излезе от пикапа и след като се увери, че е сам, тръгна към дърветата отдясно.
Голяма издадена скала скриваше от поглед избрания от Еванс къмпинг, но от наблюдателния си пост толкова високо Алвин виждаше него и колата му, изложени съвсем на показ.
Шмугна се зад камара от големи камъни, вдигна бинокъла към очите си и огледа къмпинга долу. Различи силуета на мъжа, седнал на земята, облегнал гръб на едно дърво, приведен и безумно обезсърчен.
Черният „Таурус“ беше паркиран зад няколко дървета точно на същото място, на което Алвин го беше видял вчера. Изглежда този мъж не беше помръднал изобщо през изминалите двайсет и четири часа. Беше отпрашил насам, след като беше изпратил посланието си, и после бе чакал като покорен баща, който няма други възможности за действие.
Алвин остави бинокъла и скръсти ръце. Гущер пръсна няколко камъчета зад гърба му. Лек ветрец охлади врата му. Скалите правеха сянка тук. Зачуди се колко ли къмпингари бяха идвали точно на това място. Най-вероятно съвсем малко. Всъщност той може би беше първият, който стъпва тук.