![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Извади пистолета си, освободи предпазителя и излезе на ръмящия дъжд.
Без да си прави труда да се огледа, той отиде до входната врата и опита да я отвори. Заключена, естествено. Вдигна яката си, приведе рамене и удари с металната дръжка на пистолета стъклото.
То се строши и се посипа вътре на пода. Дъждът приглуши звука, но не изцяло. Райън се пресегна вътре, завъртя резето, отвори вратата на фона на силен сигнал, предшестващ включването на алармата.
Шмугна се надясно, понеже реши, че голямата врата там води към спалнята. Само че се оказа тъмен кабинет.
Предупредителният сигнал за алармата ускори тревожното си пиукане. Всеки момент щеше да се раздрънчи.
Вода се стичаше от Райън по плочките, докато свърна във втория коридор и този път стигна до голям вътрешен двор, който водеше към другото крило на сградата. Гумените му подметки скърцаха на всяка крачка, а внезапният рев на алармата, разнесъл се отвсякъде, разби на пух и прах всяка надежда, че може и да се промъкне незабелязано.
Влетя в голямата спалня точно когато силуетът в леглото с балдахин се разбуждаше от сън. Мъжът беше твърде слисан, за да реагира както трябва, и Райън нахлу, докато все още имаше предимство.
Тикна дулото на пистолета в лицето на мъжа, грабна го за яката и го измъкна от леглото.
— Млък!
Онзи дори не беше гъкнал, но Райън въпреки това го предупреди. И отново. Защото така прикриваше колко се срамува.
— Нито звук!
Дулото на пистолета вече беше разцепило устната на Уелш, но той успя да проговори и да се възпротиви, както можеше да се очаква:
— Какво, за бога…
Райън го халоса по главата.
— Казах да мълчиш!
Помъкна прокурора и го избута напред, към собствената му дневна, където алармата беше направо оглушителна.
— Излизай, ако ти е мил животът.
Уелш беше облечен с тънка памучна пижама, но беше бос. Залитна през входната врата, блъскан от Райън, но спря, когато се изправи пред дъжда.
— В колата!
Мъжът стоеше приведен, сякаш не беше сигурен какво да направи, затова Райън му помогна. Срита го с коляно в кръста:
— Мърдай!
Онзи изстена от болка и тръгна.
— В колата!
Бърт Уелш беше все още замаян от внезапното нападение, но беше едър мъж и нямаше дълго да приема това безобразие безропотно. Не и без помощта на Райън.
Той се стовари на предната седалка, вече ругаейки гневно. Нито следа от унижение и готовност за сътрудничество, както се беше надявал Райън.
Пресегна се, грабна по-едрия мъж за черната коса, издърпа главата му извън вратата на колата и стовари пистолета върху слепоочието му с всичка сила, доколкото успя в това тясно място.
Прокурорът се отпусна тежко в несвяст. Райън го натика в купето, затръшна вратата и бегом заобиколи колата.
Дотук беше успял заради бързината си, не защото пипаше фино, така и сега не се постара да го направи. Зави рязко и бързо и прелетя през улиците като стрела.
До него облеченият в пижама баща на лъжата се беше отпуснал, облегнат на вратата. Още при първото споменаване на това прозвище Райън разбра, че Костотрошача много внимателно беше подбрал Бетани. Това беше нещо много повече от отмъщение заради самохвалството на прокурора, който се кълнеше, че го е изправил пред съда.
Трошача знаеше, че двамата с Райън са на еднакво мнение поне по отношение на едно: Уелш беше надут лъжец, който нямаше никакво право над Бетани. Беше баща на лъжата и от всички хора, които Трошача можеше да натрапи на Райън за жертви, този предизвикваше у него най-малка вътрешна съпротива.
Наложи се да намали на изхода от магистралата и да изчака да го отворят, но успя да поеме по шосе 71 преди първата полицейска кола да прелети край него и да се устреми към Спениш Оукс.
Прокурорът застена и Райън се пресегна да го халоса още веднъж по главата. Просто не можеше да допусне онзи да му създава неприятности, докато бягаше от града.
На североизток по Седемдесет и първа и после право на изток по Двайсет и девета, пътуването до Менард щеше да му отнеме два часа, ако действаше бързо.
И Райън се задейства. За десет минути излезе от града и отново вдигна сто и петдесет. Беше го обзело неистовото желание колкото може по-скоро да заведе мъжа, когото беше отвлякъл, в каквато там дупка им беше приготвил Костотрошача. Не знаеше какво ги очаква, освен че ще трябва да троши костите на Уелш, но засега отказваше да мисли за последствията.