![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
— Бог е направил много неща, които са изтълкувани погрешно, нали?
— Райън…
— Избил е цели народи, за да спаси онези, които обича, не е ли така? Ниневия?
— Пощадил е Ниневия.
— Йерихон?
— Моля те, Райън, тази работа не ми харесва. От това няма да излезе нищо добро. Много е важно да се предадеш.
— Колко далеч бихте стигнали, за да спасите дъщеря си, отче?
— Половината щат е по пътищата и те търси, понеже са убедени, че се правиш на дявола. Ти не си и Бог, Райън. Ти си просто човек и си нарушил закона.
— Не е по-различно, отколкото по време на война, отче. Невинните жертви са неизбежни, когато се борим за справедливостта. Освобождаването на пленниците си има цена. Само защото от бомбардировача битката не ти изглежда толкова кървава, това не я прави по-различна от онази, която трябва да водим тук на земята, очи в очи.
— Звучи ми като отчаян опит за оправдание.
— Не съм ли прав?
— Никой няма да разбере твоята логика.
— Няма да ме разбират, както не са разбрали и Бог — отговори Райън. — Онова, което се каня да направя, е в името на дъщеря ми. А ако не ми спечелите малко време, тогава и двамата с дъщеря ми ще умрем.
— Райън, чуй ме…
— Не искам да го правя, отче. — Гърлото на Райън се стегна и се наложи да преглътне, за да продължи с изповедта си. — Познавате ме, това е последното, което бих направил, бил съм там и не го искам, но нямам избор!
Отец Хортънс изчака няколко секунди, преди да отговори. Най-накрая го слушаше внимателно.
— Помисли какво се каниш да направиш, Райън. Дано Бог не допусне да се превърнеш в Костотрошача.
Райън разбираше какво има предвид отецът и това не му помагаше. Глупаво беше постъпил с това обаждане.
— Ако съобщите за това обаждане, и двамата с Бетани ще умрем.
— Колко време ти трябва? — попита свещеникът най-накрая.
— Няколко часа.
— Хм. Може би…
— Трябва ми категоричен отговор.
— Тогава да. Ще ти дам няколко часа и после ще се обадя на ФБР.
— Кажете им да търсят на единайсет километра южно от Менард. Той ще наблюдава. Трябва да стигна до изгрев. Ако те отидат преди зазоряване, всички ще умрем.
Отсреща цареше мълчание.
— Отче, обещайте ми.
— Какво се каниш да сториш, Райън?
Райън затвори.
24
Райън влезе в Остин под прикритието на мрака, признателен за проливния дъжд, на който вероятно се дължеше лекотата, с която бе успял да пристигне до местоназначението си незабелязано.
Сигурно вече беше съобщено за кражбата на черния таурус, но никой не беше свързал публично автомобила с него. Дори да го търсеха, той нямаше нищо против в тази тъмна и бурна нощ.
Прекрасно знаеше къде отива, тъй като вече два пъти беше ходил там два месеца по-рано, преди ограничителната заповед да го принуди да напусне града. Ограденият комплекс се намираше в западната част на Остин, в квартал, наречен Спениш Оукс. Учуди се, че кодът за достъп, до който се беше докопал, все още беше валиден. Така или иначе, той просто щеше да последва някоя друга кола и да влезе.
Паркира под едно дърво на цяла пресечка от голямата бяла колониална къща, и се плъзна надолу в седалката, за да почака. Дъждът плющеше по покрива и по предното стъкло на колата — гръмогласна какофония, която заглушаваше свистенето на гумите по мократа настилка. Не че имаше значение, беше се решил. Времето на прецизното планиране и старателното изпълнение вече беше много зад него.
Дъждът беше на негова страна. Дързостта на предстоящото начинание беше на негова страна. Бързината беше на негова страна. Пистолетът му беше на негова страна.
Времето беше против него. Здравият разум беше против него. Законът беше против него. Моралът беше против него.
Не можеше да направи нищо друго, освен да се притаи и да подканя ума си да надвика гласовете, които го призоваваха да прояви предпазливост и които не спираха да звучат в главата му.
Към десет часа дъждът отслабна достатъчно, за да може да види прекрасно кадилака, който спря на алеята и после се скри зад автоматичната врата на гаража. Райън изчака още два часа, преди да кресне и на последното предупреждение, което лаеше в главата му, да млъкне, запали тауруса и спря до тротоара, по който се стигаше до входната врата.