![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
— На секретаря е записан гласът на убиеца — обясни Хортънс. — Това е единствената му осезаема връзка с човека, при когото е дъщеря му. И аз бих го взел.
— А къде бихте отишли? — попита Рики. — Ако бяхте на мястото на Райън?
— Невъзможно е да отговоря. Зависи кои са те. Къде е домът им. Дом или бърлога, дом на повече от едно нещо, но какво? На жертвите?
— Разговаряли ли сте някога за летене?
— Моля?
— „Преди да ме застрелят и да ме свалят от небето“ — сви рамене Рики. — Съзнавам, че налучквам, но само с това разполагаме.
— Птици? — предположи Хортънс.
— Какви птици?
Той обаче само вдигна рамене.
Рики се изправи и се приближи до прозореца.
— Сигурна съм, че ако се сетите още нещо, ще ни се обадите, нали отче?
— Разбира се.
Тя се върна обратно.
— Може би вие сте единственият човек, на когото той има доверие.
— Вероятно сте права.
— А вие имате ли му доверие, отче?
Той се позамисли и се свъси:
— Убеден съм, че ще направи всичко, което го задължава обичта, за да спаси дъщеря си.
— Е, времето му изтича.
— Защо го казвате?
— Съобщи ни, че убиецът му е дал седем дни. Остават му още четири.
Свещеникът, който беше и психиатър, примигна.
— Наистина ли? Като седемте дни на Сътворението?
— Бих казала, че това е по-скоро обратно на Сътворението.
— Костотрошача играе ролята на Луцифер.
— О? Тогава какъв е Райън?
— Допускам, че в крайна сметка ще разберем, нали? Колко далеч ще стигне Бог, за да спаси своето чедо?
— Не толкова далеч, колкото ще стигне Луцифер, за да похити това дете — отговори Рики.
— О?
— Несъмнено добрият Бог би си поставил ограничение. От друга страна, съмнявам се, че Луцифер би го сторил.
Свещеникът кимна бавно.
— Райън не е Бог. Той е баща, изгубил детето си.
— А нима Бог не е?
22
Алвин Финч не харесваше две неща в човешката природа, а три презираше. Любовта към удоволствията. Любовта към знанието. Любовта към живот, който е лишен и от удоволствие, и от знание.
Веднъж видя един стикер за кола, на който пишеше, че животът не се измерва с това колко пъти си си поел дъх, а с миговете, когато си оставал без дъх. Такива приказки впечатляваха обикновените хора, защото колкото и да се надяваха, че им вярват, просто не можеха да им вярват. Всъщност прекалено много се бояха от смъртта, за да им хрумне да изживеят някой миг от живота си по начин, който може да им навреди, още по-малко пък да ги убие.
В действителност единствените хора, които рискуваха да се изложат на смърт в името на живота, на истинския живот, бяха изгубили разсъдъка си и правеха щури неща като да скачат от самолети или от високи мостове, вързани за глезените с гумено въже.
Алвин беше осигурил на хората в Тексас поредица от мигове, от които буквално им спираше дъхът — и на много лично, и на обществено ниво. А вместо да са му признателни, че им е създал такива прекрасни мигове в живота, те го бяха подгонили и искаха да го заличат от своя малък прекрасен свят.
От друга страна, Райън Еванс се оказваше човешко същество, което искаше да опознае смъртта в името на един по-щастлив живот, а този факт озадачаваше Алвин Финч.
Разбира се, скоро щеше да разобличи истинската природа на този самозванец. Щеше да унижи този предател и да го изпрати обратно скимтящ и с подвита опашка. Щеше да смаже решимостта му да се прави на баща. Щеше да изтръгне сърцето му и да го натика толкова дълбоко в гърлото му, че да умре от задавяне.
Изкушаваше се дали да не го убие веднага, и моментът със сигурност щеше да настъпи, но едва след като го убеди напълно да се откаже от Бетани. За да може Алвин да стане истинският й баща.
Единственият начин да бъдеш истински баща на дъщеря си беше да спечелиш сърцето й, независимо чие е семето. А единственият начин наистина да спечелиш сърцето на дъщеря си беше да й помогнеш да отхвърли другия баща, когото тя приема сляпо, за да обикне Алвин толкова, колкото се обичаше самият той.