![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Нито следа от друго превозно средство. Хубаво. Не се нуждаеше от внимание. Не му трябваше ничия друга намеса, освен нарежданията на Костотрошача.
Райън спря до магистралата и се огледа първо наляво, после надясно. Нямаше коли.
Погледна към кръглия часовник на таблото. Десет минути след дванайсет на обяд. Щеше да се стъмни след седем часа.
Натисна педала на газта до пода, изстреля се на черното платно, намести колата между жълтата прекъсната линия и бялата непрекъсната и пришпори тауруса до сто и петдесет. Тук, на запад от Форт Дейвис едва ли имаше много ченгета — не беше близо до Остин, където все още беше обществен враг номер едно. Няколко пътя водеха към Остин и ФБР щеше да заварди всички тях и да чака Костотрошача с широко разтворени обятия.
Трябваше да навакса колкото може повече време. След като три дни бе седял неподвижно, поривът на вятъра му звучеше като божи глас, който величествено се разнася от небето, за да го спаси.
По това време на годината в Тексас беше сухо, почти пустинно. Навел глава, стискаше силно волана и се запъти право към обятията им. Изобщо не възнамеряваше да се предава, не и сега, когато вече разполагаше със средството да спаси Бетани.
Мина един час, когато най-сетне реши да намали, и то понеже се размина с полицейска кола в отсрещното платно. Явно ченгетата в Тексас не спираха автомобили, движещи се със сто и петдесет.
Райън прошепна благодарствена молитва, намали на сто и трийсет и полетя на изток. По радиото съобщиха, че наближава буря. На хоризонта се скупчваха черни облаци.
Впери поглед в пътя отпред и отново вдигна на сто и четирийсет.
Какви ги вършиш, Райън? Не може да го направиш!
Внезапно осъзна с пълна сила колко ужасно нещо го караше да направи Костотрошача.
Не може да го направиш…
Но нима имаше избор? Костотрошача държеше в плен Бетани.
Гръмотевицата разтърси телефонната кабина. Райън инстинктивно наведе глава, когато едри дъждовни капки заваляха по стъклото. Буреносните облаци бяха затулили слънцето рано и бяха ускорили настъпването на нощта, но още един час щеше да има слаба светлина, преди над планинската област да се възцари пълен мрак. Държеше в ръка слушалката и слушаше как от отсрещната страна телефонът звъни. Притисна слушалката по-близо до ухото си, за да чува по-добре.
Потоци вода разкривяваха гледката му към хоризонта на запад.
Вдигни, отче. Моля те, вдигни.
Ако пътят беше само три часа, щеше да успее да го извърши, преди съвестта му да има време да се замисли над нравствените последици от онова, което предстоеше. Невежеството е блаженство, само че безкрайните часове и размишленията бяха нарушили това блаженство.
Бавно ужасът от онова, което се канеше да стори, го погълна и той установи, че трябва да направи предварителна изповед — не заради себе си, а заради Бетани, ако всичко се обърка.
— Ало?
По линията насред пукането се разнесе и гласът на свещеника.
— Ало?
— Отче?
Дълга пауза.
— Райън…
— Чуйте ме, отче. Трябва да ме изслушате. Аз съм беглец и знам, че ФБР вече се е свързало с вас. Военните вероятно са ви стиснали за гушата…
— Замълчи, Райън. Почти не те чувам. Поеми си дълбоко въздух.
Вдиша дълбоко през носа и после бавно изпусна въздуха. Започваше опасна игра с това обаждане на Хортънс.
— Все още ли мога да разговарям с вас, отче? Имам нужда да поговоря с някого.
— Разбира се, че можеш. Но трябва да знаеш, че командването ме притиска. Съдействат изцяло на ФБР. Според тях случващото се е пагубно за имиджа им.
— Нужно ми е малко време. Опитвам се да намеря дъщеря си и се нуждая да ми спечелите малко време. Ако се обадите на ФБР и им съобщите за този разговор, тя ще умре.
Отец Хортънс не отговори.
— Разбирате ли какво ви казвам? Животът й е в моите ръце, а сега ще бъде и във вашите.
— Ние можем да ти помогнем, Райън. Не можеш да поемеш сам цялата тежест.
— Говорих с него, отче. Той ме откри и разговаря с мен. А сега ще направя нещо, което никой няма да проумее. Но искам вие да ме разберете, отче.
— Какво ще правиш?
Да, Райън, какво ще правиш?
Загледа се към дъжда, който струеше по стъклото като сълзи от небето. В гърлото му заседна бучка и за миг му се стори, че и той като Господ ще се разплаче.