![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Не можеше редовно да си взема душ по време на отвличанията, а този път, тъй като се беше съгласил да отпусне на бащата цели седем дни, се притесняваше, че кожата му току-виж започнала да мирише.
Скрит зад скалата от погледи и от природните стихии, той съблече ризата си, седна до бинокъла и разхлаби колана си. Извади удобната за пътуване по-малка опаковка на лосион за тяло „Нокзима“ и я остави до ризата, после събу памучния си панталон и смъкна боксерките до глезените си.
Вече беше съвсем гол, само по боти и с увити около глезените му панталони и бельо. Не беше съвсем идеално, но щеше да свърши работа.
Алвин загреба щедра доза лосион с дясната си ръка и се зае да се маже, като започна от тила и премина надолу към гладките си гърди. Усещаше появилото се леко боцкане покрай зърната и то малко го смути, обаче какво да се прави.
Едно нещо притесняваше Алвин, а две направо го караха да откача. Телесната миризма след три дни без къпане. И мирисът на одеколон.
Обаче подобният на лекарство камфоров мирис на „Нокзима“ за него беше като тамяна за боговете.
С половината съдържание на шишето намаза кожата си от врата до глезените. Една мушица кацна на голия му хълбок и той я размаза със силно плющене.
Надникна през бинокъла и се увери, че Еванс не е чул нищо. С пръчка изстърга остатъците от мушицата от кожата си и продължи да се маже с лосион между краката и зад коленете, чак до глезените.
Доволен от хигиенизирането си, Алвин се облече и отново погледна обекта си.
Никакво движение. Да не би да спеше?
Изкушаваше се да слезе и да заговори този човек. Защо не? Още не можеше да си позволи да го видят, естествено, но защо да не си достави удоволствието да поговори с този мъж, вместо да остави бележка в колата му, както планираше?
Без да бърза, Алвин остави мисълта бавно да порасне в съзнанието му, докато вече не беше в състояние да отлага. Зачуди се дали да не се намаже с лосион отново, но желанието му да чуе страха в гласа на Еванс беше толкова силно, че дори не можеше да се съсредоточи над перспективата да се намаже отново, колкото и да му беше приятно.
Да, защо не? Време беше да си поговори с Райън Еванс.
Беше направил всичко, за което можеше да сети, и точно това искаше от него Костотрошача, мислеше си Райън. От което задачата му не ставаше по-лесна, нито дори осъществима.
Докато караше на запад преди две нощи, непрекъснато си повтаряше, че постъпва правилно, че не си е изгубил ума, че предприема онзи ход, който най-вероятно щеше да му помогне да намери дъщеря си жива.
След всеки километър, който таурусът изминаваше на запад, Райън се доближаваше до дъщеря си, макар да беше все така убеден, че всъщност тя е останала някъде назад, скрита в някоя дупка. Искаше му се да е близо до спалнята й, искаше му се да обиколи стаята й и да докосне нейните снимки и учебници.
Караше възможно най-близо до ограничението на скоростта и спря в къмпинга рано на следващата сутрин след петчасово шофиране. Докато минаваше през празния къмпинг, следвайки двата светли лъча на фаровете, се усъмни дали не е допуснал грешка. А когато най-накрая насочи колата към един висок бор и изключи двигателя, тишината се стовари отгоре му със страховитата сигурност за пълен провал.
Остана неподвижен в колата до зазоряване. Но изгревът на слънцето донесе само още повече тишина.
Обиколи къмпинга и с облекчение установи, че е един от тримата къмпингуващи в цялото ранчо. След това се покатери до най-високата точка на своята малка просека и през по-голямата част от деня наблюдаваше хоризонта.
През цялото време превърташе наум посланието си, с което канеше Трошача да дойде. Не може да не го беше чул. Райън проследи как радиостанциите отразиха неговото нахлуване в местното студио и се надяваше, че всеки, който пусне радио някъде в Тексас, ще научи за това предизвикателство.
Отвличал си и други дъщери. Знам как действаш. Седях с онези деца цели три дни и слушах как трошат костите им. Сега вземи бащата. Знаеш, че това ти трябва — да унищожиш бащата.
Ще те чакам, където е домът им, Трошачо. Намери ме, преди да ме застрелят и да ме свалят от небето.
Ами ако Трошача не отвърне на предизвикателството му? Или ако не беше толкова интелигентен, колкото допускаше Райън? Ако в момента беше в безизходица, чешеше се по главата и мъдруваше какво ли е имал предвид Райън, като е казал, че ще бъде там, където е домът им.