![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Прокурорът се размърда отново трийсет минути след като бяха излезли от Остин. Човешката глава може да понесе ограничено количество удари и тъй като главата на прокурора вече беше изтърпяла два, третият можеше да се окаже фатален.
— К’во… к’во — заваляно избъбри той. Главата му се олюляваше безконтролно на шията, докато се опитваше отново да дойде в съзнание.
Райън подпря на кръста си пистолета, насочил дулото към гърдите на Уелш.
— Не ми давай извинение да те застрелям. Той те поиска жив или мъртъв, а аз бих предпочел да си мъртъв.
Не беше вярно, но единственият начин Райън да мине през всичко това беше да не прави никакви компромиси. Засега бе заровил чувствата си надълбоко и ако отново допуснеше някое от тях на повърхността, по-добре да беше гняв, отколкото внезапно мъчително угризение.
Мъжът го изгледа любопитно, преценявайки пистолета, сякаш не беше сигурен дали е истински.
— Какъв… какъв е смисълът на това?
— Да не искаш пак да те ударя?
Прокурорът огледа пътя. Райън реши, че той явно обмисля отвличането. Този тип беше здравеняк и грубиян и нямаше да бъде лесен затворник.
Сякаш за да потвърди подозрението му, Уелш се намръщи:
— Е, сега вече загази. Този път наистина здравата загази.
Това откритие или вдъхна на прокурора смелост, или целеше да изплаши Райън. Но за него фактът, че наистина е загазил, изобщо не беше новина.
— Имаш ли представа колко полицаи ме търсят в този момент?
— Повече, отколкото търсят мен ли? Няма значение, няма да намерят и двама ни до сутринта.
— А тогава какво ще стане?
— Тогава ФБР ще тръгнат по указанията, които им оставих. Ще ни намерят.
Прокурорът явно не успяваше да смели това откровено признание. Започна да примигва в мрака.
— Ще се предадеш ли?
— Още не.
— А какво ще правиш? Това няма да ти се размине…
— Да виждаш някакви ченгета? Струва ми се, че вече ми се е разминало.
— Ще ни намерят. Аз съм прокурорът…
— Обичаш ли я?
— Какво?
— Обичаш ли Бетани?
— За това ли става дума? Захвърляш живота си на вятъра, понеже спя със Селин?
— Обичаш ли ги?
Прокурорът забави отговора си малко, но после заговори тихо и прегракнало:
— Кълна се, че никога повече няма да се доближа до тях. Само ме пусни. Няма да повдигам обвинения, няма да кажа нищичко…
Райън отново го фрасна по слепоочието. Прокурорът се отпусна безжизнен на предната седалка.
Извади синята бележка и я закрепи в пролуката над радиото:
БАЩА НА ЛЪЖАТА
МЕНАРД — 11 КИЛОМЕТРА НА ЮГ
ЗАПАД — 3 КИЛОМЕТРА
ПОД ГАРВАНИТЕ
ЩЕ ТЕ НАБЛЮДАВАМ, ТАТКО.
Магистрала 29 пресичаше магистрала 83 южно от Менард. Успяха да стигнат до там в два през нощта. Двулентовите пътища бяха празни, а дъждът отдавна беше престанал и се бе превърнал в мъгла.
Райън зави надясно по магистрала 83, остави зад гърба си тексаското градче Менард и се насочи на юг в мрака.
Тук нямаше улично осветление. Нямаше и звезди, които да огреят мократа земя. Светеха само фаровете му, а когато се приближи до маркера за десетия километър на юг, Райън реши, че прекалено бие на очи, затова угаси и фаровете.
Вече се плъзгаше по асфалта насред безмълвен мрак, който го притесни още повече. Пусна радиото. Тихият и мелодичен глас на Карън Карпентър, който пееше „Благословени са децата и зверовете“, изпълни тъмнината.
Огледа полето от двете страни. Човекът, когото наричаха Костотрошача, държеше Бетани затворена тук някъде, но никой случаен минувач не би се досетил. Хората не обичат много-много да се вглеждат в обратната, мрачната страна на живота. Това обаче не променя грозотата, а само позволява на поддръжниците на мрака да убиват, осакатяват и изнасилват на спокойствие.
Мелодичният глас на Карпентър внезапно му се стори някак неуместен, затова Райън изключи радиото и продължи да шофира в тишина.
Спря тауруса на маркировката за единайсетия километър. Отдясно черен път водеше право на изток. Зелената табела, окачена леко под ъгъл, оповестяваше, че това е Ландърс Лейн. Успя да прочете белите букви на светлината на луната, която се опитваше да просветне между разкъсващите се буреносни облаци.