Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 119
Перейти на страницу:

— Не мисля, че през цялото това време са го държали зад решетки. Особено през последните, не знам, години. Все пак е работил на улицата. Живял е под зала за игри. Въпросният тип, който го е държал в Лондон, е много запален по компютърните игри. Не е ли възможно това да е причината?

— Възможно е — каза Мики.

— Но не ти се вярва?

Мики сви рамене.

— Какво?

— Не мисля, че е този, за който се представя — каза Мики.

Майрън погледна Ема. Ема кимна.

— Ръцете му — каза тя.

— Какво за тях?

— Гладки са.

— Все пак не се е занимавал с тежък физически труд — изтъкна Майрън.

— Знам — каза Ема, — но и не изглеждат като ръцете на човек, работил на улицата. И не е само това, зъбите му също. Равни са; бели са. Може би има невероятни гени, но по-скоро залагам на това, че е имал достъп до професионални зъболекарски грижи и е носил шини.

— Трудно е да се обясни — каза Мики, — но Патрик не звучи, ами, като да е работил на улицата. Не изглежда да е бил жертва на тормоз, освен, сещаш се, съвсем наскоро. Искам да каже, че, ъъ, дори някой да го е „държал“ някъде, то… ами…

— А споменахте ли отвличането? — попита Майрън.

— Опитахме се — каза Ема. — Но той винаги отклоняваше темата.

— Франческа му помагаше — каза Мики.

— Как по-точно?

— Някак го закриляше — каза Ема. — Което е напълно разбираемо, мисля.

— И всеки път, щом се опитвахме да повдигнем темата за случилото се…

— Или дори да споменем името на Рийс…

— Тя прекъсваше разговора и веднага започваше да плаче или да го прегръща — каза Мики. — Всъщност Патрик изглеждаше съвсем нормален, но сестра му беше малко особена.

— Не съм сигурна, че бих употребила думата „особена“ — каза Ема. — Брат й се прибира вкъщи след десет години. Мисля, че би било странно, ако Франческа не беше толкова развълнувана.

— Да, може би да — каза Мики. Но не го каза с особено голям ентусиазъм.

— Опитахме се да повдигнем отново темата за отвличането, когато тя излезе с Кларк.

— Момент — каза Майрън. — Кларк Болдуин? Братът на Рийс?

— Да.

— Бил е там?

— Дойде да вземе Франческа — каза Мики.

— И двамата учат в Колумбийския университет — каза Ема. — Дойде, за да я закара обратно към общежитията.

Майрън замълча.

— Това важно ли е? — попита Ема.

— Не знам — продължи да размишлява Майрън. — Странно е; нищо повече. Може би, не знам, мислите ли, че имат някаква романтична връзка?

Мики завъртя очи към тавана, както само един тийнейджър е способен да го направи.

— Не.

— Защо си толкова сигурен?

— Старите хора — каза Ема, като се обърна към Мики и поклати глава. — За тях да си гей е нещо, което се случва само по филмите.

— Кларк е гей?

— Да. А и какво значение би имало, ако имат връзка? Когато се е случило всичко онова, те не са ли били, не знам, десетгодишни?

Нещо човъркаше в мозъка на Майрън, но той все още не можеше да разбере точно какво. Той се върна към настоящия разговор.

— Значи, след като Франческа е излязла, вие сте опитали отново да повдигнете темата за отвличането?

— Да, но Патрик съвсем се умълча.

— Напълно се затвори.

— Малко след това си тръгнахме.

Майрън се облегна назад.

— Как ви звучеше?

— Звучеше?

— Намерихме го в Лондон — каза Майрън. — Нямаме представа колко време е прекарал там. Доловихте ли някаква особеност в акцента му?

— Това е добър въпрос — каза Ема. — Акцентът му като цяло беше американски, но…

Тя се обърна към Мики. Той кимна.

— Сякаш имаше и още нещо — каза Мики. — Не мога да определя точно какво. Не звучеше, като да е израснал наоколо. Но и не звучеше, като да е израснал в Англия.

Майрън обмисли всичко това, но нищо не му хрумна. После продължи:

— И какво правихте през цялото време?

— Ядохме пица — каза Ема.

— Гледахме филм — добави Мики.

— Играхме на видеоигри.

— Говорихме си.

— А, да, Патрик каза, че си имал приятелка — каза Ема. — Но живеела другаде.

— Приятелка? — каза Майрън.

— Да, но после веднага млъкна. Каза го, не знам, като хлапе, което иска да се изфука с нещо.

— Сещаш се — каза Мики. — Както когато някое момче се премести да живее в нов град и разказва как си има приятелка в Канада или някакво друго далечно място.

— Не ни разбирай погрешно — каза Ема. — Беше доста мил. Всички на неговата възраст говорят такива неща. Просто беше… не знам. Беше съвсем нормален.

Мики кимна.

— Благодаря ви. Бяхте много полезни.

— О, не сме свършили — каза Ема.

Майрън ги погледна.

1 ... 74 75 76 77 78 79 80 81 82 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)