Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 119
Перейти на страницу:

Майрън вече беше пъхнал пръсти в ушите си. Започна да повтаря „Ла, ла, ла, не мога да ви чуя“ и баща му бавно се запъти към кухнята. Той извади пръстите си едва когато и двамата се бяха качили на горния етаж. Облегна се на стола и погледна през прозореца. Столът беше нагласен толкова прецизно, че от него да се вижда както телевизора, така и всяка кола, която се приближи към къщата.

Пъклен план, наистина.

Беше почти един часът сутринта, когато Майрън видя колата на Мики. Зачуди се дали не трябва и той да се престори на заспал, но нямаше да успее да заблуди Мики. Майрън беше останал буден по три причини. Първо: обикновена загриженост. Второ: за да не се налага да будува баща му. И трето — най-очевидното: за да узнае какво се е случило, след като Майрън остави Мики и Ема в къщата на семейство Мур.

Майрън стоеше в мрака и чакаше. Изминаха пет минути. Майрън погледна навън. Колата все още беше там. Нищо не светеше. Нищо не помръдваше. Майрън се намръщи. Той взе мобилния си телефон и изпрати съобщение на Мики: „Всичко наред ли е?“.

Никакъв отговор. Измина още една минута. Нищо. Майрън отново погледна телефона си дали няма отговор. Nada. Започна да го обзема неприятно чувство. Набра телефония номер на Мики. Автоматично се включи гласова поща.

Какво, по дяволите…?

Той стана от стола на баща си и тръгна към входната врата. Не, това би било твърде явно. Той се запъти към кухнята и излезе през вратата към задния двор. Навън беше съвсем тъмно, затова Майрън използва фенерчето на мобилния си телефон. Той заобиколи къщата и стигна до алеята за автомобили, която беше достатъчно осветена от уличните лампи. Отново нищо.

Майрън се сниши и започна да се промъква откъм задната част на колата. Баща му беше полял моравата неотдавна. Пантофите на Майрън бързо подгизнаха. Страхотно. Намираше се на около двайсет метра от багажника на колата. После на десет. Накрая вече стоеше приклекнал до задната броня.

Изреди наум всички възможни варианти, за които можеше да се сети, за да си обясни защо все още никой не беше излязъл от колата. И тъкмо когато Майрън се втурна и грабна дръжката на шофьорската врата, отговорът го осени…

…с една секунда закъснение.

Ема изкрещя.

Мики извика:

— Какво, по дяволите, Майрън?

Двама тийнейджъри. В кола. Късно вечерта.

Майрън за миг си спомни как неговият собствен баща беше влязъл в стаята му, докато двамата с някогашната му възлюбена, Джесика, се бяха отдали на интимности. Баща му просто беше стоял на вратата, стъписан — и в онзи момент Майрън просто не можа да разбере защо баща му не се извини веднага и не затвори вратата.

Сега разбра.

— О — каза Майрън.

После добави:

— О.

— Какво ти става? — сопна се Мики.

— О — каза отново Майрън.

И двамата бяха, както Майрън с радост установи, облечени. По косите, дрехите и грима имаше известни смущения. Но бяха облечени.

Майрън посочи с палец назад през рамото си.

— Може би е най-добре да чакам в къщата.

— Мислиш ли?

— Да, добре. Разбрах.

— Тръгвай! — извика Мики.

Майрън се обърна и се повлече към къщата. Преди да стигне до вратата, Ема и Мики вече бяха излезли от колата и се заеха да пооправят дрехите си, докато вървяха след него. Когато Майрън отвори вратата и всички влязоха в къщата, вътре стоеше баща му, облечен в пижамата с Хоумър Симсън, която Майрън му беше купил за миналия Ден на бащата.

Баща му погледна Майрън. После погледна Мики и Ема.

— Излязъл си навън? — обърна се той към Майрън.

— Да.

— Никога ли не си бил тийнейджър? — Баща му поклати глава и се опита да сдържи усмивката си. — Знаех си, че не трябва да ти поверявам нощната смяна. Лека ви нощ.

Баща му се качи на втория етаж. Майрън и Мики стояха и гледаха в пода. Ема въздъхна и каза:

— Дръжте се като големи хора. И двамата.

Тримата си взеха по нещо студено за пиене и седнаха около кухненската маса.

— И така — попита Майрън, — какво впечатление ви направи Патрик? Искам да кажа, ако това наистина е Патрик.

— Нормално хлапе — каза Мики.

— Твърде нормално — добави Ема.

— Какво имаш предвид?

Ема сложи ръце върху масата. Освен че се обличаше в черно и носеше черен грим, Ема имаше и многобройни татуировки по целите си ръце. Носеше сребърни бижута, включително два пръстена с черепи.

— Знаеше най-новите филми — каза тя.

— Беше в час с най-модерните видеоигри — каза Мики.

— Знаеше за всички съвременни мобилни приложения.

— Както и за всички социални мрежи.

Майрън помисли над това.

1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)