Градината на Рама [bg]

Никол кимна.

— Във вътрешността на Рама построихме град за две хиляди земляни и изпращаме вас и вашето семейство да съберете тези хора за едно пътешествие, през време на което ще бъдат наблюдавани. С този видеофилм вие само ще информирате Земята, че скоро ще пристигнем и че две хиляди члена на вашия вид заедно с необходимите допълнения от вашата култура ще трябва да се срещнат с нас край Марс. Какво лошо може да има в това?

— Текстът на документа е крайно неясен — възрази Никол, като сочеше електронния бележник, който й беше дал Орелът. — Например никъде не споменавам каква ще е евентуалната съдба на всички тези хора, казвам само, че за тях „ще се грижат“ и „ще ги наблюдават“ по време на някакво си пътуване. Не се споменава и защо хората ще бъдат изучавани, или пък нещо за Пресечната точка и управляващата я цивилизация. На всичкото отгоре текстът определено звучи заплашително. Аз съобщавам на хората от Земята, които ще получат този филм, че „ако две хиляди души не се срещнат с нас, докато сме на орбита край Марс, нашият космически кораб ще се приближи до Земята и ще се сдобие с образците по малко по-неорганизиран начин“. Това си е направо враждебно изявление.

— Можете да редактирате текста, ако сметнете за необходимо, стига да не промените смисъла — отвърна Орелът. — Но трябва да ви кажа, че ние имаме голям опит с този вид контакти. С видове, подобни на вашия, контактите винаги са били много по-успешни, ако съобщението ни не е било съвсем конкретно.

— Но защо не ми разрешавате да взема текста с мен в апартамента? Мога да го обсъдя с Ричард и Майкъл и съвместно да го редактираме, за да смекчим звученето.

— Защото видеофилмът трябва да бъде заснет днес, и то от вас — заинати се Орелът. — Готови сме да обсъждаме промени в съдържанието и да работим с вас толкова време, колкото е необходимо. Но всичко трябва да бъде готово, преди да се завърнете при семейството си.

Гласът звучеше приятелски, но значението беше съвършено ясно.

Нямам избор — помисли си Никол. — Заповядва ми се да направя този видеофилм. Няколко мига тя остана втренчена в странното същество, което седеше до нея. Орелът е само една машина — си рече Никол и усети как ядът й се засилва. — Той изпълнява инструкциите, заложени в програмата му… Спорът ми не е с него.

— Не — отсече рязко, като учуди дори себе си. Тръсна глава. — Няма да го направя.

Орелът не беше подготвен за подобен отговор от Никол. Настъпи продължително мълчание. Независимо от емоционалната си възбуда Никол беше омагьосана от своя събеседник. Какво ли става с него сега? — зачуди се тя. — Може би в еквивалента на неговия мозък се създават нови сложни връзки? Или пък получава сигналите от някъде другаде?

Най-сетне Орелът се изправи.

— Е — рече той, — това беше голяма изненада. Изобщо не сме очаквали, че можете да откажете да заснемете видеофилма.