![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Тук не е Манхатън — информира ме тя. Тук познаваме всичките си съседи.
— Не е вярно.
— Аз ги познавам.
Сюзън стана и си наля още кафе.
— Освен това не искам той или който и да е друг да мисли, че сме… е, лицемери. Ами ако той беше негър и се държахме презрително към него? Това как би изглеждало?
— Той не е негър, а италианец. Той е пришълец тук. И затова сега можем да го поставим на мястото му, защото не го харесваме, а не заради расата или религията му. Това е, което прави тази страна велика, Сюзън.
— Но ти го харесваш.
В кухнята настана тишина, в която се чуваше само тиктакането на оня проклет часовник.
— Аз съм ти жена, Джон. Познавам.
— Не мога да кажа, че не го харесвам — казах най-сетне аз. — Но той е престъпник, Сюзън.
Тя сви рамене.
— Хората така казват. Но ако не беше престъпник, щеше ли да го харесваш?
— Вероятно.
Не съм лицемер или твърде голям сноб. Половината от приятелите ми са католици. Някои са италианци. Половината членове на „Крийк“ са католици. Всъщност много от расовите, религиозните и етническите бариери тук паднаха, което е добре, защото по някакъв странен начин тези нови хора вляха нова живителна сила в един умиращ свят, също като при кръвопреливане. Но, както казах, можеш да приемеш само определено количество нова кръв и тази нова кръв, за да продължа аналогията, трябва да бъде съвместима с твоята.
В моя свят на някои професии се гледа с добро око, а на други — с лошо. Също като голфът, тенисът, плаването с яхта и язденето на коне се приема сериозно, докато театърът, концертите, изящните изкуства и други такива също се приемат, но не на сериозно, освен ако по някаква случайност не си евреин. Това все още е един уаспски свят по форма и съдържание, ако не и по действителните си членове. С католиците и евреите няма проблеми, както разбирате, освен ако не създават проблеми с държанието си. Хари Ф. Гугенхайм, един от най-богатите хора в Америка на своето време, приятел на Чарлз Линдберг, заклет републиканец и евреин, нямаше проблеми. Фамилията Гугенхайм отвориха вратата, през която минаха и други евреи.
Преди последната война католиците с френски имена, като например семействата Белмон и Дюпон, нямаха проблеми; ирландските католици нямаха проблеми, ако казваха, че са шотландско-ирландски протестанти, и италианците нямаха проблеми, ако бяха графове или херцози, или пък носеха имена, от които можеше да се предположи, че са такива.
В наши дни обществото приема италианците, славяните, латиноамериканците и дори негрите, само че на индивидуална основа. Новите пришълци — иранците, арабите, корейците и японците, все още висят навън в преддверието и като че ли никой не знае дали ще имат проблеми да бъдат приети в обществото или не.
Но това, което действително знам, е следното: с мястото на Франк Белароса Епископа от Алхамбра в това общество има проблеми.
Обърнах се към Сюзън:
— Не е лично, заради бизнеса е. Неговият бизнес.
— Разбирам. Напоследък откривам, че е много известен — добави тя. — Всеки знае кой е той. Имаме една знаменитост за съсед.
— Какви сме късметлии. — Довърших кафето си. — Между другото, ако някога се случи да говориш с него по телефона, не забравяй, че телефонните му разговори вероятно се подслушват и записват от различни агенции, пазителки на закона.
Тя ме погледна изненадана:
— Наистина ли?
— Не съм сигурен, но е твърде възможно. Впрочем, тъй като никой от вас няма да говори за търговията с наркотици или за планираните убийства, споменавам за това просто за да внимаваш да не кажеш нещо, което би ти създало неприятности един ден, ако на записа се даде гласност.
— Като например?
— Откъде да знам? Като например да обясняваш какво е визитна картичка или да обсъждаш новото име на Алхамбра. Нещо подобно.
— Разбирам. Добре.
Тя се замисли за момент.
— Дори и не съм помисляла, че телефонът му може да се подслушва. Толкова съм наивна.
Сюзън използва от време на време този израз и предполагам, че, що се отнася до устройството на обществото, това затворено, малко, богато момиче е наивно. Но когато става въпрос за хората, тя е рязка, проницателна и уверена. Това е от буржоазното й възпитание.
— Взе ли телефонния му номер? — попита ме тя.