Игра със смъртта [bg]

Беше бяла фланела за бейзбол с логото на отбора „Дайъмънтбак“ от Аризона отпред.

Сара Патрик я пое, без да я погледне.

— Прана ли е откакто я е носила?

— Не. Логан каза, че е спала с нея в нощта, преди да изчезне.

— Как я е осигурил?

— Не попитах.

— Вероятно я е откраднал от торба с дрехи за бездомните.

— Не е толкова лош, колкото си мислиш.

— Не. Вероятно е още по-лош.

— Изненадана съм, че искаш фланелата. Деби Джордан е заровена от близо месец. Миризмата не би могла…

— Можех да използвам препарат, който симулира миризмата на разлагането, но това ще разстрои Монти. А и фланелата може да се окаже ненужна. — Сви рамене. — Но ще опитаме. — Огледа плоското поле наоколо. — Защо сме тук?

— Това място е до частта от пустинята, известна с името Пустинна светлина.

— И?

— На две други места, чиито имена са свързани със светлина, бяха открити тела. В последния ни разговор Дом спомена светлината. Според мен се опитва да ми съобщи нещо.

— Защо направо не призна къде я е заровил?

— Тогава нямаше да е толкова забавно за него. Иска да ме принуди да се потрудя.

— Искаш да кажеш, че ще накара Монти и мен да се потрудим.

— Той не знае за вас.

Ив не бе сигурна доколко думите й отговарят на истината. Дом не се бе обаждал, откакто тя пристигна във Финикс, но това не означаваше, че не е тук и не я наблюдава.

— И искаш да претърся полето само заради името му?

— То е и близо до църквата, откъдето Деби Джордан изчезна.

Сара я изгледа със съмнение.

— Съгласна съм, че не е кой знае какво — призна Ив през стиснати устни, — но разполагам само с това.