Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Мамка му. Трябваше да се сетя да скрия някъде чисти дрехи. Как можеше да съм толкова тъп?!

Спрях и навих ръкавите на ризата си, за да не се подават от ръкавите на сакото. После намерих обществена тоалетна, огледах се в огледалото и измих кръвта от ръцете си. Купих си тениска и дънки от магазин за преоценени стоки. Всичките тези нови дрехи не бяха кой знае колко скъпи, обаче аз все пак не бях богат и след различните дегизировки, хотелските стаи и горивото за Танатос се радвах, че в хотела ме очаква пачка пари, а предстоеше да получа и още.

Спрях в един парк и се преоблякох, увих камък в ризата и костюма, завързах ги с вратовръзката и хвърлих всичко в едно езерце. Даже да ги откриеха, което едва ли щеше да се случи, нямаше да ги свържат с мен. Рутинният ДНК анализ все още беше в далечното бъдеще на криминалистиката.

Върнах се при Танатос, вече чист и с нови дрехи. Започвах да се успокоявам, да ставам по-безпристрастен. Ала продължаваше да ме ужасява мисълта до каква степен съм зависил от късмета си. Доколко познавах районите, в които бях действал? Кита-Сенджу спокойно можеше да е и друг град. И даже Акасака… Знаех булевардите, естествено, но не и уличките. Нито тайните проходи между и през сградите. Ами физическата ми форма? От гледна точка на джудото беше отлична, естествено, и ако се наложеше да приложа уменията си, за да си спася живота, може би щях да успея, като в случая със Свинските очички в „Кодокан“. Но ако се наложеше да бягам, ама наистина? След половинкилометровия спринт от Акасака бях останал без дъх. Ами ако се налагаше да бягам по-надалече? Щях ли да издържа по-дълго от евентуалния ми преследвач? Едва ли. Лошо.