![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Марвис, аз съм Джейк Бриганс, адвокат от Клантън — представи се Джейк и се настани на стола срещу него.
Марвис се усмихна учтиво и неловко протегна дясната си ръка, привързана за стола също като лявата. Успяха да се ръкуват въпреки белезниците.
— Помниш ли адвоката си Ник Нортън? — попита Джейк.
— Смътно. Доста време мина. Не съм имал повод пак да говоря с него.
— В джоба ми има писмо, подписано от Ник, което ми дава право да говоря с теб. Искаш ли да го видиш?
— Няма нужда. Да поговорим. Какво те интересува?
— Става дума за майка ти, за Лети. Скоро идвала ли е да те посети?
— Беше тук миналата неделя.
— Каза ли ти, че името й е споменато в завещанието на бял мъж на име Сет Хъбард?
Марвис отмести поглед за секунда, после леко кимна.
— Да. Защо питаш?
— Защото в това завещание Сет Хъбард определя мен за адвоката, който да управлява парите и собствеността му. Завещава деветдесет процента от всичко на майка ти, а моята работа е да направя така, че тя да ги получи. Следиш ли мисълта ми?
— Значи ти си добрият?
— Точно така. Всъщност съм най-добрият в битката, която се води в момента, но майка ти явно не смята така. Наела е някакви адвокати от Мемфис, които ще я оберат до шушка и ще оплескат делото.
Марвис се изправи на стола, опита се да вдигне ръце и каза:
— Добре, вече съвсем се обърках. Карай по-бавно и ми обясни.
Джейк още говореше, когато на вратата се почука. Един от пазачите подаде глава и съобщи:
— Времето изтече.
— Приключваме — увери го Джейк и учтиво затвори вратата. Приведе се към Марвис и каза: — Искам да се обадиш на Ник Нортън за негова сметка, той ще приеме обаждането и ще потвърди думите ми. В момента всеки адвокат от окръг Форд ще ти каже същото. Лети допуска ужасна грешка.
— И аз трябва да оправя нещата?
— Можеш да помогнеш. Поговори с нея. На нас — на мен и на нея — ни предстои да водим трудна битка. А тя само влошава допълнително нещата.
— Ще си помисля.
— Помисли си, Марвис. И ми се обади. За моя сметка.
Пазачът отново се показа.
17
Обичайната навалица от чиновници се събра в Чайната за закуска и кафе, никога за чай, не и толкова рано. На една кръгла маса седяха адвокат, банкер, търговец и застрахователен агент, на друга имаше подбрана група от по-възрастни пенсионирани господа. Пенсионирани, но не глупави, мудни или тихи. Наричаха я „масата на дядковците“. Разговорът набираше скорост, докато минаваше през незадоволителните усилия на футболния отбор на „Оул Мис“ — миналата събота непростимо бяха изгубили от „Тюлейн“ на празника на випуските — и през още по-незадоволителните усилия в Университета на Мисисипи. Разговорът набираше инерция, докато дядковците нищеха Дукакис, току-що разнищен от Буш, когато банкерът извиси глас:
— Чух, че онази жена е наела къщата на стария Сапингтън и се мести в града, заедно с цялата си сюрия, разбира се. Говори се, че пристигат пълни коли с нейни роднини, затова й трябвала по-голяма къща.
— Къщата на Сапингтън ли?
— Нали се сещате, на север от града, до Мартин Роуд, близо до тържището. Стара ферма, която едва се вижда от пътя. Опитват се да я продадат, откакто е умрял Янк Сапингтън преди колко… десет години?
— Най-малко. Май няколко пъти са я давали под наем.
— Обаче не и на чернокожи, нали?
— Доколкото знам, не.
— Мислех, че е в доста добро състояние.
— Така е. Миналата година я боядисаха.
Новината предизвика размисъл и доста сериозно смайване. Къщата на Сапингтън се намираше в края на града, но въпреки това смятаха квартала за бял.
— Защо ще я дават на чернокожи? — попита един от старците.
— За пари. Там вече не живее никой от семейство Сапингтън, затова не им пука въобще. Ако не могат да я продадат, поне да я дадат под наем. Парите са си пари, който и да ги плаща.
Веднага щом произнесе тези думи, банкерът зачака някой да ги оспори. Банката му беше известна с факта, че избягва да работи с чернокожи клиенти.
Влезе един брокер на недвижими имоти и се настани на масата на белите чиновници. Присъстващите тутакси го атакуваха.
— Тъкмо обсъждахме слуха, че онази жена е наела къщата на Сапингтън. Вярно ли е?
— И още как — отговори самодоволно той. Много се гордееше, че пръв е научил актуалната клюка, или поне така изглеждаше. — Нанесли са се вчера, доколкото чувам. Седемстотин долара на месец.