Игри за милиарди [bg]

— И какво направиха после?

— Трябва да си наясно, че последното нещо, което искаха в „Примо“, беше историята да се разчуе. Репутацията на фирмата щеше да рухне. Богатите хора не поверяват милионите си на мошеници или на инвестиционни посредници, които не могат да се опазят от вътрешна корупция.

— Обаче са го уволнили?

Чарлс се засмя.

— Никакъв шанс.

— Защо?

— Защото са имали само подозрения, Морган, нищо повече.

— Да, но всичко е било доста…

— Джак винаги е можел да ги съди. Освен това наистина са говорили с Джак как да отмъкнат по-голямата част от състоянието на Едит. Джак ги е държал за топките.

— Трудно е да не му се възхитиш — отбеляза Морган и чак премлясна. Независимо че бе абсолютно неморална, схемата на Джак беше фантастична и за момент Морган млъкна, занемял от възхищение пред елегантността й. Измамата на живота. Джак се оказваше много талантливо момче. — И какво стана после? — попита той.

— Няма да повярваш.

— Вече започвам да вярвам на всичко за този тип.

— Платили на Джак един милион, за да си отиде. Нарекли го „бонус“ и двете страни подписали двустранно споразумение за конфиденциалност. Един милион и никоя от двете страни нямала право да прошепне дори и дума за другата.

— Подкуп, за да държи устата си затворена.

— Добре дошъл на Уолстрийт. Това е стара уважавана традиция.

Морган чу, че Чарлс става и се раздвижва.

— Чакай малко — извика Морган.

— Историята струва повече от петдесет хиляди. Признай, Морган, не те излъгах.

— Обаче забравяш нещо. Доказателства.

— Сам ги открий. Те са налице, стига да ги търсиш достатъчно внимателно. — Вратата на съседната кабинка се отвори и Чарлс излезе. — Тръгни по следата и ще ги откриеш.

— Чакай! — извика Морган пак, но гласът му отекна в празната тоалетна и остана без отговор. Морган надникна. Навън нямаше никой.

Той отвори вратата на съседната кабинка, където допреди малко беше Чарлс. Металното куфарче, в което бяха парите, стоеше на пода. Морган се спусна към него и го отвори. Беше празно, ако не се брои една малка бележка: „Задръж куфарчето и проследяващото устройство, което е монтирано в него. Пак не успя, Морган.“

После той се сети нещо друго. Започна трескаво да претърсва кабинките в тоалетната, за да открие дрехите се. Нямаше ги никъде. Нито в кошчетата за боклук, нито някъде по ъглите.

Изруга, ритна едно кошче за боклук и се втурна към изхода.

Изскочи през вратата точно когато тълпата зрители се изля от изходите към фоайето заради антракта.