Врагове по неволя [bg]

— В полицейския участък на Итеуон. Всички ни отведоха там.

— И какво стана в участъка?

— Ами първо ни разделиха в различни килии. После ми взеха отпечатъците. Зададоха ми разни въпроси и…

— Кой ти зададе тези въпроси? — прекъснах го аз.

— Един корейски полицай, не си спомням как се казваше. Звучеше като… ъъъ, като…

— Чой?

— Да, може би.

— Униформен полицай ли беше или цивилен детектив?

— Цивилен. Май каза, че бил главен инспектор или нещо подобно.

— Къде ставаше това?

— В една стая в дъното.

— Присъстваха ли американци?

— Не.

— Добре, и после? — попита Катрин.

— После ме затвориха в килия, докато не дойдоха нашите военни полицаи, за да ме отведат. Те ме докараха в базата. Задържаха ме в една килия в участъка на военната полиция. После старши инспектор Бейлс и същият кореец дойдоха и ми зададоха някои въпроси.

— Биха ли те? — попитах.

Той изведнъж измести погледа си. Хвърли едно око на Еди, който му кимна да отговори.

— Не… Не са ме докосвали.

Наведох се напред към него.

— Сигурен ли си?

— Да, сър, сигурен съм.

— И после какво стана? — попита Катрин.

— След около час бях освободен да се върна в частта си.

Катрин се обърна и ме погледна. Вдигнах рамене. Тя отново погледна Джаксън.

— Отишъл си да се срещнеш с адвокат, нали?

— Да, така е.

— Защо?

— Не знам. Бях присъствал на място, където е било извършено убийство. Кой знае какво си мислеха корейските ченгета, нали така? Реших, че с адвокат ще бъда по-сигурен.

— Адвокатът посъветва ли те да се върнеш и да промениш първоначалните си показания?

Джаксън отново погледна към Еди и се поколеба, преди да отговори:

— Да. Каза, че трябва да кажа истината. Имам предвид, че не съм убивал и изнасилвал никого.

Намесих се аз:

— Това означава ли, че си знаел, че Моран също е излъгал при първоначалните си показания пред военните полицаи?

Еди се наведе напред.

— Дръмънд, преминаваш границата.

— Глупости. Твоите свидетели са били разпитвани два пъти и първоначалните и окончателните им показания си противоречат. Имаме правото да разберем защо.

Еди се почеса по брадичката и каза:

— Не съм съгласен. Искаш ли да се обадим на съдията и да го питаме?

— Ние само се опитваме да установим истината. От това ли те е страх?

— От нищо не ме е страх — усмихна се той. — Когато призовеш свидетеля ми в съда, можеш да го питаш каквото поискаш. Стига да е свързано с делото, разбира се. В противен случай ще ти извия врата пред заседателите. Спомняш ли си това усещане, Дръмънд?

Ако случайно не съм го споменавал досега, аз никак не обичам Еди Голдън. Всъщност направо го мразя. И не защото два пъти ме е побеждавал в съда, а защото е толкова надут тъпанар. Май бях започнал да издавам чувствата си, защото Катрин положи длан върху ръката ми, за да ме успокои. От ушите ми излизаше пушек, но удържах устата си затворена. Сетне Катрин попита:

— Евърет, следващият въпрос е много важен. Водиха ли те повторно в полицейския участък в Итеуон?

Джаксън изглеждаше изнервен. Обърна се отново към Еди, но той не реагира.

— Аз, ъъъ, извинете. Какъв беше въпросът?

— Попитах дали са те водили повторно в участъка в Итеуон.

— Не. Аз… не са ме водили отново там.

Лъжеше. При това не беше добър лъжец, защото извърна поглед от нея, а лицето му поруменя. Катрин предприе мощна атака:

— Биха ли те? Биха ли те старши инспектор Бейлс и инспектор Чой? Опитваха ли се да те принудят да промениш показанията си със сила?

Той отвърна с бърз, стегнат, отчаян речитатив:

— Не, никога. Не са ме докосвали. Не са ме били.

— Много странно, Евърет — намесих се със светкавична скорост. — Аз пък притежавам копие от протокол на полицейския участък в Итеуон, в който се казва, че са те били.

Върху лицето му изведнъж се изписа уплаха.

— Какво?

— Точно каквото чу. Имам официален полицейски протокол, в който се казва, че в полицейския участък са те били.

Джаксън отвори уста, но преди да е успял да изрече и дума, Еди го сграбчи за ръката и каза:

— Покажи ми този протокол.

— Не го нося със себе си — отвърнах, което технически беше вярно.

След като не притежавах такъв документ, очевидно нямаше как да е у мен. Но такъв протокол съществуваше — фалшивият протокол, за който дочух Чой да съобщава на Бейлс, че е завел; протоколът, в който се твърдеше, че Джаксън е бил пребит от своя съкилийник. Отбелязах си наум да направя официално искане до Министерството на правосъдието на Корея за предоставяне на протокола. Освен това си отбелязах наум да не затаявам дъх.

Междувременно Еди вече беше започнал да се усмихва.

— Твърдиш, че имаш доказателства, които противоречат на показанията на моя свидетел. Очаквам да видя тези доказателства, преди той да отговори на въпросите ти.

В този момент се запитах колко знаеше Еди. Дали беше наясно, че свидетелите му лъжат? Или толкова силно желаеше да запише още една победа, че предпочиташе да не чува нищо подобно? Или пък просто смяташе Катрин и мен за адвокати мошеници от защитата, които се опитват да му извъртят някакъв евтин номер?