Игри на злото [bg]

— Никой не е съвършен. Всички чувстваме несигурност, но крием слабостите си от околните от страх да не се лишим от уважението им. Ето ти, например. Уверена съм, че сега искаш да разговаряме за нещо, което не си споделила с колегите си в службата.

Беше права. Ким беше уговорила срещата под претекст, че има проблеми със съня. Това отговаряше на истината и макар в случая да го беше използвала като примамка, не беше казвала на никого в службата, че страда от безсъние.

Ким отпи от кафето, все така принуждавайки терапевтката да поддържа разговора.

— Жена на твоя пост, ръководеща екип, съставен преимуществено от мъже, не може да си позволи да демонстрира слабост. Сигурно смяташ, че ако колегите ти забележат колко си уязвима, ще те уважават по-малко, затова криеш проблемите още по-ревностно. Мнението им може и да не се отрази на способността ти да си вършиш работата, но утвърждаването и уважението им са насъщно необходими за теб по повече причини, отколкото дори си готова да признаеш.

Ким прецени, че е време да прекъсне този монолог. Изложената теория беше твърде близко до истината и започваше да й причинява неудобство.

— На гробищата ти спомена разстройствата на съня. Всеки съвет в това отношение би ми бил от полза.

— О, Ким, съжалявам. Притесних те. Извинявай. Професионално изкривяване.

Ким долови повече задоволство, отколкото искреност в тези думи — сякаш я смъмриха леко: Виждаш ли какво става, като ме оставяш да говоря само аз!

— Няма такова нещо — отвърна усмихнато Ким. Усети насилената усмивка като чужда на лицето си, затова се отказа от нея.

— Търсила ли си друг път помощ за проблема?

Ким поклати отрицателно глава. Не беше търсила лечение. Беше се отказала от тази идея преди много години. Не, беше дошла днес тук по една-единствена причина: да потвърди вината на Алекс Торн за съучастието й в тежко престъпление.

Алекс се отпусна назад на стола си, преметна крак върху крак и се усмихна.

— Е, добрата новина е, че хората, които страдат от безсъние, имат по-ускорен метаболизъм от останалите и статистически живеят по-дълго от онези, които спят от седем до осем часа на денонощие. За сериозна инсомния се считат по-малко от три и половина часа сън на нощ.

— Аз съм точно в тази група.

— Опитвала ли си други варианти, например терапия с тъмнина или когнитивно поведенческа терапия? Спазваш ли определена хигиена на съня?

Ким завъртя отрицателно глава. Все неща, за които беше чела, но не си беше давала труд да приложи на практика. Причината за днешното й посещение съвсем не беше евентуалната помощ за справяне с безсънието.

— Има различни видове безсъние. Трудното първоначално заспиване често се дължи на тревожност. Други хора заспиват лесно, но после се будят често или пък стават много рано, независимо кога са си легнали.

— Аз не мога да заспивам вечер — искрено отговори Ким. Малко реална информация с нищо нямаше да навреди.

— Това може да е симптом на посттравматичен стрес. Вероятно има подсъзнателно парадоксално желание да останеш будна.