Игри на злото [bg]

Алекс помоли следващата си пациентка да я почака няколко минути в малкото фоайе пред кабинета. Трябваше й малко време, за да се овладее. Беше едновременно раздразнена и ликуваща.

Вчерашното обаждане на Ким беше изненада и беше дошло точно в момент, в който Алекс размишляваше как да организира следващата им среща. Тази сутрин беше станала по-рано, за да се подготви, развълнувана като преди първа среща. Фактът, че Ким беше осъществила контакт с нея без никаква предварителна намеса, за пореден път увери Алекс, че помежду им определено имаше привличане.

Знаеше, че всеки разговор с Ким ще й осигурява нови и нови оръжия, които да използва в бъдещия им сблъсък, и днес беше научила много. В ума й започваше да се оформя идея за това къде точно беше мястото на инспекторката в бъдещите й планове.

Алекс беше поразена от начина, по който Ким отричаше кошмарното си детство, както и от степента на болка, която споменаването му явно й причиняваше. Очевидно беше, че никога не е търсила професионална помощ срещу демоните, които я измъчваха, и колкото и добре да криеше емоциите си зад ледената си външност, не беше възможно да ги задържи далеч от погледа на човек, посветил живота си на изучаване на хората и техните чувства.

Ким не беше преодоляла болката от детството и по тази причина контролът й върху здравия й разум беше в най-добрия случай колеблив. При правилна и навременна терапия тежките спомени щяха да продължават да предизвикват болка и усещане за загуба, но вече нямаше да заплашват да погълнат цялата й личност. Алекс нямаше как да не се замисли колко ли силно можеше да притисне Ким, преди тя да пропадне окончателно в бездната на крехката си душевност. Единственото, което я спасяваше, беше емоционалната дистанцираност, с която тя сама умишлено беше разделила себе си от болезнените спомени.

Най-важното беше, че Алекс вече беше твърдо убедена, че работата с инспекторката ще бъде плодотворна; в най-добрия случай този субект щеше да се превърне в извор на информация, а в най-лошия — в чудесно забавление.

Справянето със скуката се беше превърнало в истинско предизвикателство. Личност като Ким беше действително интересна. От нея като от крайморски фар се излъчваха противоречия. Фактът, че страдаше от проблеми, за които и сама не подозираше, възбуждаше Алекс. Ким беше нова играчка, с която да се развлича доста дълго време.

С усилие откъсна мислите си от инспекторката, пое дълбоко въздух и нагласи очилата на носа си. Грешка беше да показва раздразнение пред пациентите. Не и след като й се плащаше на час.

— Госпожо Рос, заповядайте — каза топло Алекс, щом отвори вратата към фоайето. Младата жена се вмъкна в кабинета, без дори да я погледне.

Някои от пациентите, изпратени със съдебна заповед, реагираха така в началото: не се радваха особено да видят терапевта, но и нямаха избор, и трябваше да изтърпят сеанса.

Алекс прецени жената с един поглед. Коремчето й още беше закръглено: ясен знак за скоро приключилата бременност, а въпреки че бебето беше вече на седем месеца, явно Джесика Рос все още не се беше наканила да вземе мерки и да се отърве от натрупаните килограми. Косата й висеше край раменете, неоформена по никакъв начин. Движенията на жената приличаха на тези на бездомник от улицата: лишени от всякаква надежда. Не носеше грим и зловещият й сивкав тен добавяше поне десетилетие върху двайсет и петте й години.