Игри на злото [bg]

Четирийсет и шест

В девет и половина сутринта Ким спря колата на една пряка от кабинета на Александра Торн. Чувстваше се като ученичка, която за първи път бяга от час. Часът при зъболекаря беше първата лъжа, която някога казваше на Брайънт, и се надяваше да е последната, но нямаше как — в този случай щеше да действа самостоятелно.

Отвориха при първото й позвъняване.

Тъй като срещата беше по нейна молба, инспекторката реши, че е редно да прояви известно възпитание.

— Благодаря, че ме приехте, доктор Торн.

— Ама разбира се, инспектор Стоун! — усмихна се широко Алекс. — И тъй като пожелахте срещата ни да е изцяло неформална, настоявам да ме наричате Алекс.

Ким се съгласи и последва Алекс в кабинета. Терапевтката изглеждаше безукорно в очевидно шития по поръчка кремав панталон и ясносинята си копринена блуза. Не носеше никакви бижута, а косата й беше оформена в идеална прическа.

— Моля, настанете се където ви е удобно.

— Нямате ли други пациенти тази сутрин? — попита Ким, като веднага си даде сметка, че това прозвуча като разпит. Беше намислила да попита: „Нали не ви отнемам твърде много време?“, но явно имаше още много какво да се желае от доброто й възпитание.

— Не, обикновено си освобождавам сутринта. Използвам я, за да понаваксам със счетоводната работа — на лицето й се мярна неприязън. — Не ми е любимо занимание, но няма как: без пари не може.

Явно не са и никак малко, помисли си Ким: тя знаеше, че Алекс държи под наем цялата сграда. Едва ли й излизаше евтино.

Знаеше, че трябва да каже няколко думи за последната им среща, когато Алекс не беше успяла да задържи Бари Грант на парапета. Тогава инспекторката се беше държала направо грубо.

— Вижте, за онзи случай…

Алекс вдигна ръка и се засмя.

— Моля ви, не казвайте нищо. Не смятам, че мога да приемам комплименти от вас!

Ким искрено се удиви на предположението на Алекс, че се кани да й направи комплимент. Ама разбира се, какво друго би могла да каже?

Това беше една нова Алекс, различна от предишните, с които се беше срещала. При първото им посещение се беше държала професионално, донякъде сурово, дори малко свенливо в присъствието на Брайънт. На гробищата беше уязвима, склонна към сериозни размишления. С Бари беше проактивна и енергична. Сега беше направо весела и сякаш готова да флиртува.

— Искам да бъда сигурна, че разговорът ни ще остане напълно поверителен — заяви Ким.

За да провокира любопитството на Алекс, й беше казала, че има проблеми, които би желала да обсъдят, но че не желае посещението й да се регистрира документално по никакъв начин. Всеки друг терапевт би я отрязал на секундата, но Алекс щедро предложи да отдели от личното си време, което никак не изненада Ким. Алекс искаше нещо от нея, но все още не можеше да разбере какво точно.