Игри на злото [bg]

Четирийсет и пет

— Добре колеги, бърз преговор на случая Дън, преди да продължим работа по него.

Ким се обърна към Досън.

— Нещо от съседите?

Кевин поклати глава.

— Нищичко. Проклетата улица се задушава, скрита зад дантелените си перденца! Изпих литри чай, не мога да го гледам вече.

Следователят звучеше като шестгодишно момче, което карат да си прибере играчките, но в случая Ким споделяше недоволството му. Не са много службите, на които човек получава заплата, за да пие чай с часове, но още по-малко са детективите, които са готови да се подложат на това.

— Къщата на Дън. Откри ли се нещо друго освен телесните течности и косъма?

— Да. Установихме, че Кев си е все същият идиот.

Настъпи мълчание.

Досън измери с поглед Ким и Брайънт.

— Хайде де, поне един от вас да ме защити!

Ким потисна усмивката си. Зачуди се дали Кевин и Стейси разбират колко добър екип са всъщност.

— Все още няма новини от лабораторията, началник — отбеляза Стейси.

Ким не се изненада. Какво не би дала да разполагаха с технологиите от сериалите, при които космите, влакната и течностите биваха идентифицирани за часове, за да може разследването да влезе в четирийсет и петте минути на епизода.

— Какво знаем за читателския клуб, Стейс?

— Ръководи го един собственик на магазин в Роули Реджис на име Чарлс Кук. Събират се всеки първи вторник на месеца в бар „Дракърс“ в Мери Хил. Имат си и някаква жалка фейсбук страничка с три лайка и два поста накръст, като през последните четири месеца на нея не е имало никаква активност. Изпратих съобщения на двамата потребители, които са поствали преди.

— Отговориха ли?

Стейси кимна.

— Единият отишъл само на една сбирка, после си сменил работата и смените му не позволявали да посещава повече клуба. Вторият е малко по-интересен. Каза, че имало нещо сбъркано у този Кук. Никак не го харесал, отишъл само на три сбирки и се отказал.