Игри на злото [bg]

— Имаш ли братя и сестри?

Устата на Ким пресъхна и тя само поклати отрицателно глава: не посмя да продума.

— Претърпявала ли си тежки лични загуби или травматични събития до десетгодишна възраст?

Ким отново поклати глава.

Алекс се засмя.

— Значи детството ти наистина е било вълшебно.

— А колко време, след като изгуби семейството си, започнаха твоите проблеми със съня? — попита Ким, отмествайки разговора от себе си. Може би щеше да научи нещо повече, ако накараше докторката да се разпростре върху собствената си личност.

В първия миг Алекс сякаш се изненада, но бързо се окопити. Очите й се стрелнаха към снимката на писалището и тя заговори едва чуто. Ким я загледа с неподправен интерес, след като вече знаеше, че въпросното семейство никога не е съществувало.

— Загубата на Робърт и момчетата почти ме довърши. Робърт беше сродната ми душа. За разлика от теб и двамата с него имахме проблемно детство и това ни привличаше един към друг. Две години опитвахме напразно, а после се роди Мичъл. Беше тихо, чувствително дете. Деветнайсет месеца по-късно дойде и Хари, който пък беше пълна противоположност на брат си — Алекс погледна Ким със зачервени, пълни със сълзи очи. — Семейството ми беше съвършено, а после някакъв преуморен шофьор на камион ми го отне, като при това се отърва само със счупена китка.

Противно на здравия си разум, Ким усети как попада под магията на Алекс: хвана се, че поставя под съмнение мотивите си да организира днешната среща. Изпълнението на терапевтката беше за „Оскар“. Но въпреки всичко, у нея нещо липсваше. Сега Ким беше по-сигурна от всякога в това.

— Нямаше ли семейство, на което да разчиташ за подкрепа?

Алекс поклати глава и се овладя.

— Родителите ми бяха починали, а май вече ти казах, че сестра ми загина, когато бях деветгодишна.

Ако не знаеше реалните факти, Ким би повярвала на всяка дума. Но тя беше наясно с истината, а това правеше етюда на Алекс още по-ужасяващ.

— Какъв кошмар. Много съжалявам. Беше ли близка със…

— Сара. Тя се казваше Сара. Беше по-малката и ме следваше навсякъде по петите. Един ден й казах да се разкара. Тя отишла при езерото и паднала в него. Майка ми беше… как да се изразя…разсеяна и не я наблюдавала. Загубата на брат или сестра в ранна възраст оказва огромно влияние, особено когато част от теб продължава да ти повтаря, че си можела да го спасиш.

Ким стисна зъби и се опита да не обръща внимание на заплашителното замайване, което усети. Трябваше да излезе от тази стая, преди да се задуши.

— Но ти едва ли ще ме разбереш. При твоето нормално детство…

Само звънецът на входната врата спаси Ким. По лицето на Алекс се мерна сянка на раздразнение, а инспекторката побърза да стане.

— Наистина трябва да…

— Съжалявам, Ким. Пациентът ми за десет и половина подрани.

— Благодаря за отделеното време, докторе. Ще се поразровя повече около тези техники срещу безсънието, за които ми спомена.