Игри на злото [bg]

Със сигурност най-сериозното сред тях беше Рут — не на последно място и заради времето, което беше вложила в нея. Значително по-подходящ кандидат за експеримента беше Бари, но и той не се беше представил по начина, по който би желала Алекс. От него поне имаше една полза: беше станал повод за неочаквана среща между нея и Ким.

Шейн също беше многообещаващ кандидат отначало, но лабилността му се беше доказала несъмнено при посещението му в дома й. Алекс потрепери при спомена. Не заради страха, който беше усетила отначало, когато я беше стреснал, а заради факта, че не беше предвидила подобен развой на събитията. Шейн щеше да й е обица на ухото: никога не трябва да оставя недовършена работа.

Алекс вече беше решила, че „Хардуик Хаус“ категорично отпада от живота й. Вложеното време не отговаряше на нищожната полза. Беше се надявала мястото да осигурява редовен поток от субекти, от които да може да избира, но беше подценила и количеството, и качеството на предлаганата стока. В определен момент възможността да прелъсти Дейвид Хардуик й се струваше изкусителна и правеше посещенията при ония мизерници що-годе поносими. В крайна сметка обаче и това предизвикателство беше престанало да я забавлява. Преструвките му на вечно недостъпен я бяха отегчили.

Разбира се, в някакъв момент щеше да пише на Дейвид и да му обясни, че последните събития с някои от обитателите на приюта са я изтощили емоционално, така че вече няма възможност да бъде на неговите услуги. Междувременно си записа в бележника да блокира номера му.

— … отпаднах от колежа заради тревожност и паник атаки…

Все още от нея не се изискваше участие в разговора и Алекс положи максимално усилие да не извърти очи към тавана от досада. На челото на тази жена беше изписано, че е една безгръбначна, вечно онеправдана жертва. Алекс усети, че единственото предизвикателство, което щеше да срещне с тази пациентка, щеше да бъде да се сдържи да не я изхвърли от кабинета.

Изведнъж й просветна защо тази Джесика й се струваше така особено дразнеща. Нещо у нея й напомняше за Сара. Алекс си записа още нещо в бележника: от два дни не беше проверявала обявите за недвижими имоти. Беше сигурна, че една определена къща в Ланголен вече е обявена за продажба. Да, несъмнено онова бижу с две спални вече се рекламира като „отлична сделка“, за да бъде продадена спешно.

Обикновено бяха нужни две писма, за да накара сестра си да се задейства. Ако се окажеха недостатъчни, Алекс имаше и други козове, с които да мотивира Сара да хукне да се спасява. На старта, готови, бягай, сестричке!