Игри на злото [bg]

— Моля ви, просто си вървете.

Дланта на жената върху бравата на вратата трепереше.

— Сара, от какво се страхувате?

— Вървете си.

— Защо просто не поговорите със…

— Защото, ако разговарям с вас за нея, тя ще разбере.

Настъпи мъртва тишина.

Ким осъзна, че жената пред нея не е онази Сара, която й беше отворила преди малко. Отначало жената беше враждебна, после — обнадеждена, след това — притеснена, но настояването за разговор относно сестра й я беше превърнал в изтощена до смърт от безкрайните бягства и борби празна черупка.

— Сара…

— Не мога — промълви жената, забила поглед в пода. — Вие не разбирате.

— Права сте. Но бих желала да разбера. Искам да вляза в ума на сестра ви.

Сара поклати глава.

— Правите грешка. Умът на сестра ми е страшно място.

— Не знам каква власт има тя над вас, но нима това е животът, който искате да живеете? Нима искате да научите дъщеря си вечно да бяга?

Сара вдигна глава и срещна погледа й. Очите й блеснаха при споменаването на детето.

— Тя си няма приятели, нали? Не се задържате достатъчно на едно място, за да се запознае с децата. На колко години е? На шест? Седем?

— На шест.

— Тя има нужда от стабилност. Защо да не останете тук?

— Защото тя ни намери.

— Искам да ви помогна, Сара, но и вие трябва да ми дадете нещо в замяна.

Сара се усмихна.

— Никой не може да ми помогне. Никога не съм срещала човек, който да успее да…

— Защото не сте разговаряли с мен — прекъсна я Ким и отстъпи от вратата. — Имам сериозни подозрения относно мотивите и поведението на сестра ви и ако се окажа права, няма да мирясам, докато не я пратя зад решетките.

В погледа на Сара се мерна открит интерес.

— Какво се е случило между вас?

Ким се усмихна.

— Аз попитах първа.

В продължение на една дълга минута Сара се колеба. После въздъхна дълбоко и затвори вратата.

— Ако ви покажа нещо, ще ме оставите ли на мира?

Ким кимна и я последва обратно в кухнята. Сара й направи знак пак да седне.

После отвори чекмеджето с приборите и извади оттам плик за писмо.

— Ето защо се местим.

Подаде писмото на Ким.

— Прочетете го.

Инспекторката разгъна единствения лист в плика, прочете го веднъж, втори път, а после сви рамене. Ако това беше всичко, което Сара можеше да предостави срещу сестра си, то разследването срещу Александра Торн беше обречено.

— Прилича ми на съвсем нормално писмо, което би написала една по-голяма сестра.

— Със съпруга и дъщеря ми живеем на настоящия адрес от девет месеца. Толкова време й отне да ни намери този път.

— Този път?

— За последните седем години съм сменяла адреса на семейството пет пъти с единствената цел да скрия детето си от тази жена, но тя всеки път ме намира. Прочетете писмото отново. Забележете как изрично описва местоположението на дома ни, на училището на Мади, споменава дори новата й прическа. Така ме измъчва. Играе си със страховете ми, защото отлично знае какъв ще бъде следващият ми ход.