![Игри на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/0/igri-na-zloto-bg-download.jpg)
Игри на злото [bg]
- Автор: Марсонс Анжела
- Серия: Разследванията на инспектор Ким Стоун #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-229-7
- Переводчик: Златка Миронова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Игри на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Ким прочете писмото отново, като си представяше как така познатата й Алекс го пише. Сега вече видя заплахата, пропила всяко изречение.
— Но защо продължавате да бягате? — попита тя.
— Явно не я познавате толкова добре, колкото се надявах.
Сара прибра писмото и въздъхна тежко.
— Сестра ми е социопат. Вече сте наясно, че външно е изключително привлекателна, дори загадъчна личност. Интелигентна и очарователна. Също така е и безмилостна и напълно лишена от съвест. Тя е един опасен човек, който няма да се спре пред нищо, за да получи онова, към което се стреми.
Домакинята сгъна писмото и го загледа мълчаливо.
— Казано с две думи, тя не притежава способността да почувства връзка с друго живо същество.
— Какво ви кара да мислите, че е именно социопат?
— Защото не е установявала емоционална привързаност към никого и нищо през целия си живот.
— Дори към съпруга си и към двамата си сина? — попита Ким.
Сара сбърчи чело.
— Сестра ми не е омъжена и със сигурност няма деца. Социопатите понякога създават семейства, но се отнасят към тях като към трофеи или ги използват за прикритие на същността си, но нямат емоционална връзка нито с партньорите си, нито с децата.
Ким повдигна удивено вежда.
Сара се усмихна.
— Виждате ли? Не можете да повярвате, че някой може да гледа на децата като на знак за определен социален статус, каквито са и новата кола, и голямата къща, и социопатът разчита точно на това. Хората като нас не могат да го разберат и затова непрекъснато извиняват действията му. Така социопатът остава скрит.
Сара поклати тъжно глава.
— И точно затова сестра ми никога няма да бъде спряна.
— Тя ми каза, че вие сте загинала — подхвърли Ким.
Сара ни най-малко не се изненада.
— Жалко, че не съм. Тогава поне щеше да ме остави на мира.
В погледа на жената се четеше печално примирение. Такъв беше нейният живот и никой не можеше да го промени. Години наред се беше опитвала да надхитри сестра си, а и отсега нататък не я чакаше нищо по-различно.
Сара хвърли поглед към вратата. Беше показала писмото на Ким и сега беше време инспекторката да си върви.
— Сара, смятам, че сестра ви експериментира с пациентите си с определена цел — внезапно изрече Ким. — Бих желала да й попреча. Бих желала да изпратя сестра ви в затвора.
Сара наклони глава настрани и в очите й отново се мерна искрица интерес.
— Хайде, Сара! — замоли се Ким. — Помогни ми да ти върна живота.
Видя как жената се бори с колебанието да гласува доверие на човек, когото изобщо не познава.
Надяваше се да е намерила правилните думи.
А после Сара се усмихна през сълзи.
— Ще имаме нужда от кафе, инспекторе.
Четирийсет и четири
Две чаши кафе вдигаха пара на масата помежду им.
— Трябва да разберете, че в момента никак не ми е лесно — каза Сара, подпряла лакти пред себе си. — През целия си живот съм знаела, че у сестра ми нещо липсва, но така и никой не ми повярва — тя сви рамене. — Затова и сега се налага да бягам.
Ким разбираше. Нейните собствени подозрения срещу доктор Торн бяха отхвърлени от шефа и колегите като несъстоятелни.
— Вие сте първият човек, който не ме смята за напълно побъркана, когато повдигна въпроса — отбеляза инспекторката.
— Взехте ми думите от устата — отвърна с горчива усмивка Сара.
— Значи смятате, че предположението, което споделих с вас, е… възможно?
— Нещо повече, смятам, че е силно вероятно — Сара обви с длани топлата чаша и цялата потрепери. — Спомням си, че когато бях на пет годинки, забелязах, че Алекс прекарва цялото време в стаята си — излизаше само за да се храни и да ходи на училище. Една вечер тя дойде в моята стая и ме събуди, като пляскаше превъзбудено с ръце. Измъкна ме от леглото и ме завлече в стаята си. Там ме настани на ръба на леглото и внимателно махна една голяма енциклопедия, която беше нагласила — права и отворена — пред клетката на хамстера си. Хамстерът висеше, наполовина промушен между пречките на клетката, заклещен там и мъртъв. Пред муцунката му — така че да може да ги вижда, но не и да ги достигне — бяха сложени храна и вода. Животинчето беше умряло от мъчителна смърт в опит да се добере до тях.
— Господи — прошепна ужасено Ким.
— Отначало въобще не разбрах за какво става дума. Реших, че тя просто играе на някаква игра, но след това тя подробно ми обясни как напредвал хамстерът в опитите си да излезе от клетката, особено след като тя лично разширила отвора между пречките малко, за да може да се пъхне. Беше си водила бележки, беше нарисувала таблица и прочие.