Игри на злото [bg]

Джесика се поколеба, после кимна и изтри очите си.

— От това само се чувствах още по-виновна: как обмислям да ги изоставя…

— Какво се случи през онзи ден? — попита Алекс. Единственото й желание беше тази безполезна жена да се махне от очите й. Сигурна беше какво ще чуе: как бебето не спирало да плаче и тя го стиснала твърде силно или някоя друга баналност.

— През кой ден? — попита Джесика.

Въпросът изненада Алекс. Тя допускаше, че е имало единичен епизод на насилие спрямо детето и че социалните се бяха намесили веднага.

— През първия ден — отговори тя, вече насочила цялото си внимание към жената. Нещата май ставаха интересни.

— Беше един от най-лошите ми дни. Предишния ден пък се чувствах прекрасно, буквално на гребена на вълната. Бях изпълнена с енергия и ентусиазъм. А после — бам! Следващият ден беше по-черен от всички останали. Ужасявах се от всичко. Зъбите ми започваха да тракат дори от съскането на електрическата кана. Не можех да си спомня къде съм оставила праха за пране. Отидох да го търся в бараката с инструментите в двора. Джейми започна да плаче, тръгнах към него, но в първия момент не можах да намеря стаята му. Толкова беше странно! Живеех в тази къща вече три години, а не можех да намеря детската стая!

Алекс остави бележника си на масата и се приведе напред.

— Разкажи ми какво стана после — каза, вече насочила към пациентката цялото си внимание.

— Застанах до креватчето му и той спря да плаче. Загледах се в него и изведнъж чух гласове — съвсем тихи отначало. Казваха ми да го ощипя. Да, беше ужасно, но, щом ги чух, изведнъж разбрах, че всичко ще се подреди, стига само да хвана кожата му между пръстите си и да стисна.

Алекс жадно попиваше всяка дума.

— Така ли направи?

Джесика пламна, кимна и от очите потекоха сълзи.

На Алекс й се прииска направо да запляска с ръце от радост. Претоварените с работа социални й бяха изпратили неочакван подарък! Тази жена беше диагностицирана със следродилна депресия, тъй като имала всички симптоми. Но освен тях беше изпитвала еуфория, дезориентация и слухови халюцинации. Всъщност Джесика Рос страдаше от следродилна психоза, което беше нещо качествено различно и което я правеше изключително интересна в очите на Алекс.

— Божичко, как ми изскочи от ума! — проточи сладко терапевтката и стана. — Забравих да направя по едно кафе. Почакай ме само минутка, докато загрее кафемашината.

И тя се усмихна окуражително на субект номер четири от големия експеримент.