Warcraft - Денят на Дракона

Магьосникът естествено бе наясно с това, но бе искал да научи точното място, където възнамеряваха да го откарат. Въобще не вярваше на тези двамата и не бе сигурен дали няма да го доставят в средата на някой оркски лагер. За нещастие, преди Ронин да бе имал възможността да поиска уточнение, Войд и неговият партньор бяха принудени да се погрижат за поредната авария — силна струя пара, избила от котела. За да се движи, въздушният кораб на гоблините използваше нефт и водна пара, и ако в даден момент не се развалеше някой от чарковете, свързан с първото, правеше го друг, работещ с второто. Това можеше да причини безсъние дори на някой като Ронин.

Облаците наоколо ставаха все по-плътни и накрая се движеха през гъста мъгла. Ако не знаеше на каква височина летяха, Ронин би помислил, че прекосяват морето. Всъщност и двата вида пътешествие си приличаха по опасността от сблъсък в скали. Неведнъж магьосникът бе виждал как в близост до малкото корабче изникват планински върхове, а на няколко пъти дори бяха минавали само на метри от тях. Но докато той бе замирал, подготвяйки се за най-лошото, гоблините продължаваха да бърникат машинариите, а от време на време дори да подремват, без дори да вдигнат поглед към гибелта, с която едва се разминаваха.

Денят отдавна бе настъпил, но скупчените облаци обвиваха всичко в сумрак, подобен на късен залез. Войд ползваше компас, по който да ги направлява, но разглеждайки го отблизо, Ронин бе забелязал, че уредът има навика да променя посоката на стрелката си без предупреждение. В края на краищата магьосникът бе заключил, че гоблините летяха, уповавайки се по-скоро на късмета си, отколкото на някакъв друг ориентир. Той бе преценил приблизително продължителността на пътуването и според него отдавна вече трябваше да са стигнали до крепостта, но двамата му спътници не спираха да го уверяват, че остава още доста път. Постепенно започна да подозира, че въздушният кораб лети в кръг заради неточността на компаса или нарочно воден от гоблините.

Въпреки че се опитваше да съсредоточи вниманието си върху своята мисия, Ронин откри как Верееса започва да се промъква в мислите му все по-често. Ако бе жива, сигурно все още го следваше — той я познаваше достатъчно добре. Имаше ли някаква възможност елфата да разбере за въздушния кораб? Тя можеше да продължи да обикаля из Каз Модан или още по-лошо — да се досети за целта му и да тръгне право към Грим Батол.

Ръката му стисна здраво перилата.

— Не… — промълви той на себе си. — Не би го направила… Не би могла…

Призракът на Дънкан Сентур вече го преследваше наред с привиденията на мъжете, загинали при предишната му мисия. Дори Молок се бе наредил сред мъртъвците и го гледаше намръщено и осъдително. Във въображението си Ронин виждаше как Верееса и Фалстад се присъединяват към редицата, а празните им очи настояват да знаят защо магьосникът е още жив след тяхната саможертва.

Това бе въпрос, който и Ронин си задаваше често.

— Човеко?

Той вдигна поглед и видя Нълин, по-тантурестия от двамата, да стои на една ръка от него.