Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Земята пред нощния елф изтътна. Брокс изсумтя и изгледа каменистата почва, сякаш му е враг. Твърдата повърхност започна да се надига…
И с невероятно стържене част от земята се отскубна от прегръдката на скалата. Нещо във формата му се стори познато на Малфурион, но той осъзна какво гледа чак когато второ подобно парче се откъсна малко по-встрани.
Това бяха криле. Надигащата се земна твърд очертаваше идеално сянката на Аспекта. И още докато каменните криле махаха за първи път, от скалата се надигна друга издължена част… и незабавно отвори огромната си паст, за да нададе рев, идентичен с онзи, прозвучал по-рано от самата Алекстраза.
Каменното копие на драконовата кралица се отскубна от земята.
Изглеждаше като съвършена каменна статуя, повтаряща Аспекта във всичко, освен в цвета. Дори в очите му се четеше същата мъдрост и загриженост, като в тези на червения левиатан.
Двата гиганта застанаха рамо до рамо, а репродукцията гледаше оригинала си. Блясъкът, излъчван от Алекстраза, намаля и изчезна, а тя обърна вниманието си към Крас.
— Тя ще ви помогне така, както бих го сторила аз.
Магьосникът изглеждаше смутен.
— Не съм достоен за теб, кралице моя.
Алекстраза изсумтя.
— Ако не беше, нямаше да си губя времето тук, нали?
Каменното създание вдигна глава и на лицето му се изписа веселие, а после то — тя — погледна на свой ред към Крас.
— Сега ще отида да убедя останалите — добави червената. — Сигурна съм, че надеждите ни са оправдани и ще успеем.
— Внимавай! Детуинг все още копнее за своя артефакт!
Тя го погледна с разбиране.
— Опознах добре новото му „аз“. Ще му попречим да се намеси.
И с това Алекстраза скочи във въздуха. Тя направи един кръг над групата, а погледът й не се откъсваше от Крас. След това Аспектът махна за последно с огромните си криле и се понесе сред облаците.
— Ако само можех да й кажа… — прошепна закачулената фигура.
— Да й кажеш какво?
Крас се намръщи и погледна към друида.
— Нищо… нищо, което бих посмял да променя. — Изражението му отново стана решително. — Сега имаме средство да се върнем при другарите си! Нека не губим време…
Но Малфурион не беше свършил.
— Крас… кои са „старите богове“, за които спомена?
— Ужасяващо зло. Няма да кажа повече, но знай това. Ако сразим Легиона, ще победим и тях…
Малфурион се съмняваше да е толкова просто, но предпочете да не разпитва повече… поне засега.
Каменният дракон сведе шия, когато тримата приближиха. Нощният елф не можеше да спре да се диви на плавните движения на създанието, грацията, с която подобно нещо имитираше до съвършенство истинския живот. Това, че може да създаде такова зашеметяващо свое копие, беше недвусмислена демонстрация на силата на Аспекта.
Тримата, начело с Крас, се качиха близо до раменете на каменния гигант. Веднъж настанили се, разликата в размерите на Алекстраза и Кориалстраз стана по-очевидна.
— Ще откриете, че люспите се движат също толкова лесно, колкото и при истински дракон — обясни Крас. — Вкарайте краката си зад тях, за да се подсигурите, а после се дръжте, както го правите по принцип. Тя ще лети по-бързо от Кориалстраз.
Каменният дракон изчака и тримата да се нагласят, а после нададе рев, достоен за драконовата кралица, размаха криле и се понесе в небето. Крас не преувеличаваше. Още преди големът да набере височина, вече бяха изминали огромно разстояние.
Километрите се носеха под тях с бясна скорост. Нощният елф погледна през рамото на каменния левиатан, после рязко се дръпна. Все още не беше свикнал да лети, особено толкова високо.
— Не можехме ли да последваме Илидан и другите и да си приберем диска? — попита той.
— Дори и да бяхме ги хванали, вероятно щеше да ни сполети същата съдба, както миналия път, а може би и по-лоша. А и бих бил много изненадан, ако още не са навлезли в земите, контролирани от Легиона. Колкото и безпомощен да се чувствам, казвайки го, шансовете ни ще се увеличат многократно, щом Демоничната душа бъде доставена в двореца.
Малфурион замълча. Всичко, което Крас казваше, имаше смисъл, но самата мисъл просто да оставят демоните да вземат диска — дори и само за да ги разсее за известно време — отвращаваше друида.
Но не го отблъскваше толкова, колкото фактът, че собственият му брат бе виновен за този ужасен развой на събитията.