Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

— Шшшт.

— А какво ще кажеш за базука? Чехите си падат по подобни неща.

— Шшшт. — Е.В.К. знаеше, че този тип се опитва да го разсее.

Луксозната черна кола пристигна на покрития с бурени парцел от около акър, където някой строеше нова къща. Лунната светлина превръщаше недовършената постройка в голям блед арахнид8.

— Влез вътре.

Сипаничавият азиатец погледна дявола, който изпълваше огледалото му за обратно виждане.

— Къде?

— До края на парцела.

Хуан влезе в парцела и мъртвата трева започна да се трие в луксозната кола, докато минаваше край арахнида към задната част на парцела. До купчина сгурбетонни блокчета беше паркиран тъмносивият микробус на убиеца.

Сипаничавият азиатец натисна рязко спирачките, колата поднесе. Завъртайки се на място, се хвърли върху своя пленител.

Е.В.К. стовари пистолета си в устата на Хуан. Резците му се строшиха като сухи клечки.

Гърбът на детектива се стовари върху арматурното табло. Устните му се бяха превърнали в розовочервена каша.

Убиецът опря дулото на пистолета си в дясното му око. С по-малко от осем километра в час неуправляваният от никого автомобил се носеше към един бор.

— Ако не ми кажеш онова, което искам да зная, ще убия жена ти.

Хуан изплю белите трески, които доскоро бяха негови зъби.

— Какво искаш да знаеш? — Думите бяха завалени.

— Адрес, на който мога да намеря друг полицай.

Сипаничавият азиатец беше смаян. Нисък клон, който напомняше нокът на хищна птица, се блъсна в предното стъкло и застърга по покрива.

— Дай ми адрес или ще убия Хедър. — Скоро щяха да открият многобройните екзекуции и Е.В.К. смяташе, че има време само за още една.

Сълзи проблеснаха в очите на Хуан.

— Ако ме излъжеш с адреса — предупреди го убиецът, — ще се върна и ще се позабавлявам с нея.

Носещата се по поляната кола се блъсна в дървото. Клоните изшумоляха, а сълзите потекоха по бузите на детектива.

Светът беше застинал.

— Има едно ченге. — Хуан сведе очи и преглътна съсирена кръв. — Детектив. Отседнал е в мотел „Сънфлауър“.

— Коя стая?

— Не знам. Кара яркожълта лимузина и е по-черен от брикет.

— Как се казва?

Сипаничавите бузи на Хун почервеняха от срам, когато отговори:

— Джулс Бетингър.

Пистолетът избълва огън.