Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Как изглежда покровителят? — не сдържа любопитството си Хари.
— Всеки е различен според магьосника, който го вика.
— А как трябва да го извикам?
— С едно заклинание, което ще подейства само ако се съсредоточиш с всички сили върху един-единствен много щастлив спомен.
Хари потърси в паметта си някой щастлив спомен. Не можеше, разбира се, да е сред нещата, които му се бяха случвали в дома на Дърсли. Най-сетне се спря на онзи момент, когато за първи път бе яздил метла.
— Добре — каза той, опитвайки се да си спомни колкото можеше по-точно онова прекрасно чувство за извисяване, което бе усетил и със стомаха си.
— Заклинанието е следното… — И Лупин се покашля. — Експекто Патронум!
— Експекто Патронум! — повтори Хари едва чуто. — Експекто Патронум!
— Мислиш ли си за щастливия спомен?
— О… да… — каза Хари и бързо накара мислите си да се върнат към оня щастлив полет с метлата. — Експекто Патроно… не, извинявам се… Експекто Патронум, Експекто Патронум…
От крайчето на пръчката му изсвистя нещо, което приличаше на струйка сребрист газ.
— Видяхте ли? — развълнувано проговори Хари. — Нещо стана!
— Много добре — засмя се Лупин. — Хайде сега… Готов ли си да се пробваш с диментор?
— Да — каза Хари, като стисна още по-здраво пръчката си и пристъпи към края на празната класна стая.
Опита се да прикове вниманието си само върху летенето, ала нещо друго се натрапваше… Всеки миг можеше отново да чуе майка си… Не, не биваше да мисли за това, защото щеше да я чуе, а не искаше… Но дали всъщност не искаше?…
Лупин хвана капака на кутията и го дръпна. Отвътре излезе диментор и започна безшумно да се приближава към Хари, поемайки дълбоко и хрипкаво дъх. Обля го вълна пронизващ студ…
— Експекто Патронум! — извика Хари. — Експекто Патронум! Експекто…
Ала класната стая и дименторът започнаха да се размиват пред очите му… Хари пак потъваше в гъста бяла мъгла. В главата му се разнесе гласът на майка му и отекна по-силен отвсякога: „Не Хари! Не Хари! Моля ви… ще сторя всичко…“
„Махни се… махни се, момиче“
— Хари!
Хари се сепна и отвори очи. Лежеше по гръб на пода. Отново виждаше лампите в класната стая. Не беше нужно да пита какво е станало.
— Съжалявам! — смънка той, като седна и усети как студена пот се стича зад очилата му.
— Добре ли си вече? — попита Лупин.
— Да… — Хари се добра с мъка до един от чиновете и се облегна на него.
— Вземи — подаде му Лупин една шоколадова жаба. — Изяж я, преди да опитаме отново. Не очаквах да се справиш от първия път. Щях да се изненадам, ако беше успял.
— Става по-лошо — едва говореше Хари, като отхапа главата на жабата. — Този път я чувах по-силно… и него… Волдемор…
Лупин изглеждаше по-блед от обикновено.
— Хари, ако не искаш да продължаваме, ще те разбера напълно…
— Искам! — ожесточено отговори Хари и натъпка в устата си остатъка от шоколадовата жаба. — Трябва да го направя! Ами ако дименторите дойдат и на мача ни с „Рейвънклоу“? Не бива в никакъв случай да падам отново. Загубим ли този мач, сбогом на купата по куидич!
— Добре тогава… — каза Лупин. — Щом си сигурен, избери си друг спомен… някой истински щастлив спомен, върху който да се съсредоточиш… Този изглежда не е бил достатъчно силен…
Хари напрегна мисълта си и реши, че онова, което бе почувствал, когато „Грифиндор“ спечели предишната година Купата на домовете по куидич, бе несъмнено голямо щастие. Той пак стисна здраво пръчката си и зае позиция в средата на стаята.
— Готов ли си? — попита Лупин и хвана капака на кутията.
— Готов съм — отвърна Хари, като се мъчеше с всички сили да изпълни главата си с щастливите мисли за победата на „Грифиндор“, а не с мрачните опасения какво ще се случи, когато се отвори кутията.
— Хайде! — каза Лупин и дръпна капака.
В стаята пак стана студено и тъмно. Дименторът тръгна, поемайки си хрипливо дъх, протегнал едната си разкапваща ръка към Хари…
— Експекто Патронум! — изкрещя Хари. — Експекто Патронум! Експекто Пат…
Бяла мъгла отново замрежи погледа му… Наоколо се движеха големи размазани форми… После се чуваше друг глас, който викаше в паника…