Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Краят на 1169 година още не е дошъл, а Юсеф вече е безспорен господар на Египет. В Ерусалим Мори си дава дума да се съюзи с племенника на Ширкух срещу главния враг на франджите, Нуреддин. Колкото и краен да изглежда оптимизмът на краля, той не е неоснователен. Твърде рано наистина Саладин започва малко по малко да се дистанцира от своя господар. Разбира се, той непрестанно му засвидетелства вярност и покорство, но същинската власт над Египет не може да се упражнява нито от Дамаск, нито от Алеп.
Накрая отношенията между двамата придобиват истинска драматична наситеност. Въпреки здравата си власт в Кайро, Юсеф никога не ще се осмели пряко да се противопостави на своя по-голям събрат. А когато синът на Зинки го кани да се срещнат, той винаги се измъква, не от страх да не попадне в клопка, а от боязън да не се разтрепери, когато се озове в присъствието на господаря си.
През лятото на 1171 година избухва първата сериозна криза, когато Нуреддин поисква от младия везир да премахне фатимидския халифат. Бидейки мюсюлманин сунит, господарят на Сирия не може да търпи духовната власт на една „разколническа“ династия да продължава да се шири над земя, която му принадлежи. И той изпраща няколко послания в този смисъл на Саладин, който реагира неохотно — страхува се да не засегне чувствата на народа, голяма част от който са шиити, и да не отчужди от себе си фатимидските първенци. От друга страна Саладин знае, че дължи на халиф ал-Адид законната си сила като везир и се страхува с детронирането му да не загуби онова, което гарантира властта му в Египет, след което би се превърнал в обикновен представител на Нуреддин. Впрочем в настоятелността на сина на Зинки той съзира много повече желание да бъден поставен в крак с политическите събития, отколкото проява на религиозно усърдие. През август настояването на господаря на Сирия шиитският халифат да бъде унищожен придобива формата на изпълнена със заплахи заповед.
Притиснат, Саладин започва да се готви как да отбие враждебните реакции на населението и дори подготвя публична прокламация за обявяване падането на халифата. Но все още не смее да я разпространи. Ал-Адид, макар и едва двадесетгодишен, е сериозно болен и сприятелилият се с него Саладин не понася мисълта да предаде доверието му.
Но ето че внезапно, на 10 септември 1171 година, петък, един жител на Мосул на посещение в Кайро, влиза в джамия, качва се на катедрата преди проповедника и започва да се моли в името на абасидския халиф. Странно нещо, никой не реагира нито в момента, нито през следващите дни. Да не би това да е шпионин, изпратен от Нуреддин, за да притесни Саладин? Възможно е. Но след този случай везирът не може повече да отлага решението въпреки скрупулите си. Още следващия петък е издадена заповед Фатимидите повече да не бъдат споменавани в молитвите. По това време ал-Адид е на смъртно легло, почти в безсъзнание, и Юсеф забранява на който и да е да му съобщава новината. „Ако се оправи, им казва той, ще има достатъчно време, за да я научи. Ако не, оставете го да умре без терзания“. Така ал-Адид ще угасне малко след това, без да научи за тъжния край на своята династия.
Падането на шиитския халифат след двувековно някога славно владичество ще постави веднага на изпитание, както може да се очаква, сектата на асасините. Както по времето на Хасан ас-Сабах те все още очакват Фатимидите да се събудят от летаргията си и да провъзгласят новия златен век на шиизма. Виждайки, че мечтата им се стопява завинаги, привържениците й са дотолкова объркани, че сирийският им водител Рашидеддин Синан, „Стареца от планината“, изпраща послание на Амори, за да му съобщи, че е готов заедно с всичките си последователи да приеме християнството. По това време асасините притежават няколко крепости и села в Средна Сирия, където водят сравнително мирен живот. Изглежда, от години са се отказали от зрелищните операции. Разбира се, Рашидеддин разполага все още с групи отлично обучени убийци, както и с предани проповедници, но много от членовете на сектата са се превърнали в добри селяни, често принуждавани да плащат редовен данък на Ордена на тамплиерите.
Като обещава да се покръсти, „Стареца“ се надява между другото да освободи последователите си от данъка, налаган само на нехристияни. Тамплиерите, гледащи сериозно на финансовите си интереси, следят с безпокойство контактите между Амори и асасините. Още щом подушват сключването на договора, те се опитват да го провалят. През един ден на 1173 година, когато пратеници на Рашидеддин се връщат от среща с краля, тамплиерите ги нападат от засада и избиват. Повече никога няма да се заговори за покръстването на асасините.