Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Или да си отмъсти.
— Може би.
— Трябва да си допуснал някаква грешка, Панчо. — Старият банкер убедено поклати глава. — Макарена беше влюбена в теб, когато се оженихте.
Гавира се огледа, без да вижда нищо.
— Кълна ви се, че не разбирам — каза той. — За какво ми отмъщава? Не съм имал никаква връзка, докато не мина месец, откакто ме напусна. Дотогава вече я бяха видели с винопроизводителя от Херес, Вията. Между другото, с ваше позволение , дон Октавио, току-що му отказах кредит.
Мачука махна с една от костеливите си, ноктести ръце, сякаш за да смени темата. Той знаел за скорошната връзка на наследника си с известната манекенка. Не, Макарена била от твърде висока класа, за да вдигне скандал заради фустопоклонничеството на съпруга си. Ако всички съпруги го правели, в Севиля щяла да настъпи бъркотия.
Гавира си играеше с вратовръзката.
— Всички сме в едно положение, дон Октавио. И кръстникът, и съпругът не са наясно.
— С една разлика — каза Мачука и усмивката отново се появи под закривения му, жесток нос. — Църквата и бракът ти са си твоя работа, нали! Аз съм просто наблюдател.
Гавира погледна към Перехил, който още стоеше до мерцедеса и челюстта му се стегна.
— Ще засиля натиска.
— Върху жена ти?
— Върху свещеника.
Дрезгавият смях на стария банкер се чу надалеч.
— Върху кой от всичките? Напоследък те се размножават като зайци.
— Енорийският свещеник. Отец Феро.
— Добре. — Мачука също погледна към Перехил с ъгълчето на окото си и дълбоко въздъхна. — Надявам се, че ще имаш доброто възпитание да ми спестиш детайлите.
Край тях минаха японски туристи, които носеха огромни раници и изглеждаха много сгорещени. Мачука остави вестника и за миг помълча, облегнат в плетения стол. Най-накрая се обърна към Гавира.
— Трудно е да се върви по опънато въже, нали? — попита той с подигравателно пламъче в хищническите очи. — Години наред живях така, Панчо. От момента, когато прекарах контрабандно първата пратка от Гибралтар след войната. И после, когато купих банката, като се чудех в какво по дяволите се забърквам. Тревожни, безсънни нощи… — той поклати глава. — Внезапно един ден разбираш, че си пресякъл границата и вече не ти пука. Никой не може да те засегне, колкото и сериозно да се опитва. Едва тогава започваш да се наслаждаваш на живота или на това, което е останало от него. — Той уморено се усмихна.
— Надявам се да стигнеш дотам, Панчо. Но дотогава трябва да плащаш цената, без да се оплакваш.
Гавира повика с жест келнера и поръча втора бира и още едно кафе. Прекара ръка през косата си и се загледа отсъстващо в краката на минаваща жена.
— Никога не съм се оплаквал, дон Октавио — каза той.
— Знам. Затова имаш кабинет на президентския етаж в Аренал и стол на тази маса. А аз чета вестник и те наблюдавам.
Келнерът донесе кафето и бирата. Мачука сложи бучка захар в чашата си и започна да я бърка, докато две монахини от „Сестра Анхела де ла Крус“ минаваха покрай тях в кафявите си униформи и бели воали.
— Между другото — попита внезапно старият банкер, — какво става с другия свещеник? — Той се загледа след монахините. — Онзи, който снощи е вечерял с жена ти?
В моменти като този Панчо Гавира показваше своя характер. Той се насили да проследи как една кола завива по улицата и изчезва зад ъгъла, докато се опитваше да успокои бученето в ушите си. Изминаха около десет секунди, преди да вдигне вежди и да отговори.
— Нищо. Според моята информация той води разследването от името на Рим. Всичко е под контрол.
— Надявам се, Панчо. — Мачука вдигна чашата към устните си с леко доволно кимване. — „Ла Албахака“ е хубаво място. — Той отново отпи. — Отдавна не съм бил там.
— Ще си върна Макарена. Обещавам.
Мачука се обърна с лице към него.
— Ти имаш ум. За Макарена няма по-добро бъдеще, освен с теб. Разбрах го още в началото… — той докосна с леката си суха ръка дланта на Гавира. — Ценя качествата ти, Панчо. Може би ти си най-доброто нещо, което може да се случи на банката. Но факт е, че това не ме интересува. Интересува ме жена ти. И майка й.
Гавира се чувстваше като в капан. Трябва да въртя педалите, каза си той, иначе ще падна от велосипеда.
— Църквата — каза той горчиво — е тяхното бъдеще.
— И твоето, Панчо. — Мачука му хвърли злобен поглед. — Ще жертваш ли сделката за църквата и операцията „Пуерто Тарга“, за да си върнеш съпругата?
Гавира не отговори веднага. Това беше основният проблем и той го знаеше по-добре от всеки друг.