Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Ако изгубя този шанс — каза той отбранително, — губя всичко.
— Не всичко. Само престижа си. И моята подкрепа.
Спокоен, Гавира си позволи да се усмихне.
— Вие сте суров човек, дон Октавио.
— Възможно е. — Старецът се загледа в табелата на „Пеня Бетика“ отсреща. — Но съм справедлив. Сделката с църквата беше твоя идея, както и бракът ти. Макар че и аз може да съм подпомогнал малко нещата.
— Тогава искам да ви питам нещо — каза Гавира и сложи ръка на масата. — Защо не ми помогнете сега, ако толкова обичате Макарена и майка й? Можете да ги накарате да ви послушат.
— Може би да, а може би не — каза Мачука и присви очи. — Но да ти помогна ще означава, че съм позволил Макарена да се омъжи за глупак. Нека се разберем, Панчо — за мен това е като да притежавам състезателен кон, боксьор или боен петел. Забавлявам се да наблюдавам как се бориш.
Той направи знак на секретаря си. Аудиенцията беше свършила.
Гавира стана и закопча сакото си.
— Знаете ли какво, дон Октавио? — Той сложи марковите си италиански очила за слънце и застана до масата хладнокръвен и безстрастен. — Понякога си мисля, че ви е все едно какво ще стане… Сякаш вътре в себе си не се интересувате от нищо: нито от Макарена, нито от банката, нито от мен.
На отсрещния тротоар една млада жена с дълги крака и много къса пола излезе от магазин за дрехи с кофа и четка и започна да мие витрината. Старият Мачука замислено я наблюдаваше. Накрая каза:
— Панчо, мислил ли си някога защо идвам тук всеки ден?
Гавира го погледна изненадан, без да знае какво да отговори. Какво общо има това с нещата, помисли си той. По дяволите стареца.
В очите на банкера проблясваше закачливо пламъче.
— Веднъж, преди много време — каза той — седях на същата тази маса, когато край мен мина една жена. Беше красива, от онези жени, които те оставят без дъх. Гледах я как минава и очите ни се срещнаха. Помислих си да стана и да я спра. Но не го направих. Социалните условности бяха по-строги. Бях известен в Севиля… Тя продължи по пътя си. Казах си, че ще я видя някой друг път. Но тя никога вече не мина оттук.
Докато разказваше историята, гласът му не трепна. Секретарят се доближи с куфарче в ръката. Като кимна към Гавира, Кановас седна на току-що освободения стол. Мачука се облегна назад и се усмихна студено на младия вицепрезидент на „Картухано“.
— Аз съм много стар човек, Панчо — каза той. — Някога печелех и губех битки. Но сега… — Той взе един от документите, които му подаде помощникът му. — Това, което изпитвам сега повече от желанието да победя, е любопитство. Като някой, който слага скорпион и паяк в шише и чака да види какво ще стане. Без да симпатизира на никого.
Той насочи вниманието си към документа и Гавира се сбогува тихо, преди да отиде при колата си. Дълбока бръчка прорязваше челото му, а земята сякаш се люлееше под краката му. Перехил приглади косата над плешивината си и отмести поглед, когато шефът му се приближи.
Слънчевите лъчи огряваха ъгъла на боядисаната в бяло и охра Болница на Достопочтените. През улицата, под един афиш за неделната борба с бикове на арената „Маестранса“, двама пребледнели туристи, които изглеждаха така, сякаш всеки миг ще получат слънчев удар, седяха пред „Каса Роман“ и си почиваха. Вътре в бара, Симеон Навахо внимателно обели една скарида и погледна към Кварт.
— Отделът за компютърни престъления не откри нищо — каза той. — Няма други прояви.
Той изяде скаридата и на един дъх погълна половин бира. Винаги хапваше допълнителни закуски, сандвичи, ядки и Кварт се чудеше къде слабичкият заместник-началник побира всичко това. Дори магнумът изглеждаше толкова несъразмерен за слабата му фигура, че той го носеше в миризлив кожен кобур с ресни под мишницата. С вързаната си на конска опашка коса и широката риза на цветя, Симеон Навахо силно контрастираше с високия, строго облечен свещеник.
— В досиетата ни няма нищо — продължи полицаят — за никой от хората, които ме помоли да проверя… имаме студенти, които играят номера на компютрите си; куп хора, които продават пиратски копия на компютърни програми и двама души, които влизат от време на време в системи, където не им е мястото. Но няма и следа от това, което търсиш.
Те стояха до бара, под пушените бутове, които висяха от тавана. Полицаят взе друга скарида, откъсна главата й, изсмука я с удоволствие и опитно започна да бели останалата част. Чашата с бира на Кварт беше почти недокосната.
— Направи ли проучването, за което те помолих? За онези компании и „Телефоника“.
— Да — отвърна Навахо с пълна уста. — Никой от списъка ти не е купувал компютърно оборудване оттам или поне не под свое име. Колкото до „Телефоника“, шефът на охраната там ми е приятел. Според него, вашият Висперас не е единственият, който незаконно влиза в мрежата и се обажда в чужбина — във Ватикана или където и да било. Всички хакери го правят. Някои залавяме, други — не. Вашият изглежда е доста хитър. Очевидно използва сложна затворена верига, за да влиза и излиза от Интернет. Оставя след себе си програми, които изтриват всяка следа от него и пращат проследяващите системи да гонят Михаля. — Той изяде още една скарида и си поръча нова бира. Парче черупка се беше заплело в мустаците му. — Това е всичко, което мога да ти кажа.