Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Да, Алекс, бях същински злодей. Наругах я, задето се е осмелила да дойде тук, и й казах, че може да преспи две нощи в конюшнята, но после все пак ще трябва да си върви. Е, поне й услужих с носната си кърпа.
— Наистина, самият факт, че Райдър си е взел жена, е в състояние да разстрои всеки нормален човек.
— Все пак не би могъл да си вземе маймуна, Алекс, поне не с тази цел. По-късно ще ти представя и Джеръми. А ти, Софи, стой по-далеч от нея — не ми се ще, когато Райдър се върне, да завари жена си в леглото със зачервен нос и в лошо настроение.
Графът потупа Софи по рамото и шеговито се поклони на жена си.
— Ако жена ми те притеснява, просто й кажи да си гледа работата. Но според мен тя умее да пази тайна и може да бъде чудесна довереница. А има и чувство за хумор.
Докосна още веднъж рамото на Софи и излезе от стаята.
— Чудесен е, нали? — забеляза графинята.
— Така ми каза и Синджън.
— И е вярно. Дори когато ме докарва до лудост и ми се ще да го убия, пак е чудесен. Звучи глупаво, нали? Е, надявам се, че през следващите двадесетина години все ще ми мине.
— И на мен ми се щеше да убия Райдър още от мига, в който го видях.
— Страхотно! — рече графинята и издуха носа си, после кихна, облегна се на възглавниците и изстена: — Съжалявам, че не мога да се погрижа за теб. Но съм сигурна, че Дъглас вече ти е намерил камериерка, а за брат ти ще се погрижи някой от лакеите. Той се казваше Джеръми, нали? Прекрасни имена имате, и двамата. А сега седни и ми разкажи как е Райдър. Да, да, седни, настани се по-удобно.
— Ами… той никак не е чудесен — започна Софи.
Алекс направо зяпна новата си етърва и бавно изрече:
— Така ли? Я ми разкажи всичко.
Софи се почувства като неблагодарна глупачка. Поклати глава, а пръстите й заусукваха полата.
— Съжалявам. Девер ти е и сигурно го обичаш. Но той се ожени за мен само за да ме спаси от смърт. Иначе изобщо нямаше и намерение да се жени. Та той дори не ме харесва. Направи го от съжаление. Но мисля, че разбра, че съм била девствена, поне преди да ме упои, да ме заведе в оная вила, да ме съблече и да прави неща, които не помня, понеже, както ти казах, ме беше упоил.
Алекс не каза нито дума. Внезапно се почувства изненадващо здрава и дори се поизправи на възглавниците. Носът й спря да тече, а умът й се проясни като лятно небе.
Но в мълчанието й нямаше нищо враждебно. Тя се усмихна на Софи и момичето продължи, вече без да хълца:
— Не казвам, че е груб или жесток, няма такова нещо. Спасявал ме е толкова пъти, колкото и аз него, ако не и повече. Просто се боя от него и не желая да съм омъжена за никого. Според него няма от какво да се притеснявам, тъй като вече е правил с мен каквото си ще. И иска от мен да му имам доверие. Но как бих могла, след всичко, което се случи?
— Даа, разбирам — промълви Алекс.
Изчака Софи да продължи, но тя си замълча. Е, това нямаше значение — рано или късно щеше да научи тази вълнуваща история, така че ведро каза:
— Добре. Сега вече си си у дома. Надявам се, че тук ще си щастлива. Има само една личност, която вероятно ще ти създава проблеми, и това е нашата обща свекърва, но пък без нея щеше да е скучно. Тя ми помага да се поддържам във форма. Ненавижда ме, но аз не й обръщам внимание. Все още не може да понесе мисълта, че Дъглас не се ожени за сестра ми Мелисанда. Но това също е една много дълга история. Ще имаме време да се позабавляваме и с нея, нали?
Във всеки случай аз още един два дни няма да мога да те защитавам. Е, в края на краищата, лейди Лидия може и да те хареса, но много се съмнявам — просто не е такъв човек. А, ето го и Дъглас. Софи, ти си малко по-висока от мен, но камериерката ми навярно ще успее да ти преправи някои от дрехите ми, докато извикаме шивачка.
— О, не, не мога да приема това!
— Не ставай глупава — каза графинята с нетърпящ възражение глас. — Ако лейди Лидия те види в рокля като тази на гърба ти, завинаги ще те заклейми като жена от най-низша класа.
Дъглас се разсмя:
— Тя е напълно права. Сега ще отидем да ти покажа спалнята ти, а после ще се върнеш тук, за да те облечем прилично. А аз ще се постарая да занимавам майка си до вечеря.
Но последните му думи прозвучаха доста неубедително. Софи с недоумение изгледа този мъж, който в началото й се видя толкова суров. Той се доближи до леглото, целуна жена си по устните и прошепна:
— Поправките ще бъдат доста сериозни, скъпа — твоите гърди са най-неотразимите.
Софи го чу и отново се вторачи в него. Този властен човек, който според Райдър с лекота би се справил с нея, да се шегува така с гърдите на жена си?! Навярно все още не познаваше мъжете чак толкова добре.