Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Тъкмо наблюдаваше духа, потънал в димното опиянение, когато забеляза някакво движение покрай входа. Трябваше му само секунда, за да разбере кой беше посетителят му. Тя се приближи и коленичи до него, оставяйки пушката си настрана.
— Лош навик — измърмори новодошлата.
— Зная — отвърна й Юги. Гърлото му бе пресъхнало и му се струваше, че думите едва излизаха от там. Той почувства как ръката й го хваща нежно за брадичката и завърта главата му наляво и надясно, докато оглежда кръвясалите му очи.
— Добре си се подредил — рече жената. — Мислех си, че ще можеш да се пребориш с това.
— Искаш ли да си дръпнеш?
— Не,
Тя изтръгна цигарето от ръката му и го върна на поставката му на наргилето, откъдето се изви тъничка струйка дим към белия таван. Юги се опита да съсредоточи погледа си върху посетителката си.
— Съжалявам за лицето ти — измърмори той.
Номору вдигна тесните си рамене.
— И бездруго никога не съм била кой знае каква красавица. Да знаеш само как се стресна Кайку, като ме видя! Май си мисли, че искам да я убия. Голям майтап, нали?
Юги се ухили широко, ала в следващия миг потисна усмивката си, защото не беше сигурен дали бе уместна. Ръката му се издигна бавно, сякаш принадлежеше на някой друг, и докосна осеяната с пресичащи се белези буза. В момента, в който нервните окончания на пръстите му предадоха информацията на отнесения му мозък, чертите на лицето му се изкривиха от детинско изумление, придавайки му изключително комичен вид.
— Красив десен — промълви Юги.
Разузнавачката се изсмя.
— Напушен си — рече тя. — Сигурно и някоя буца кал ще ти се стори красива.
Ала мъжът не я слушаше. Той отдръпна ръката си и се опита да се надигне, сякаш вече не му беше удобно да лежи. Най-накрая успя да седне с кръстосани крака, само за да установи, че е преместил болката от горната част на гърба си върху опашната си кост. Юги се пресегна за наргилето, ала Номору го сграбчи за ръката и я насочи към скута му.
— Недей — рече. — Не искам да те гледам как свършваш като майка ми.
— Напуши се заедно с мен — каза предводителят на Либера Драмач. Зениците му бяха огромни и блестящи, а чертите на лицето му изглеждаха състарени и увиснали.
Тя поклати глава.
— Добре знаеш какво се случи последния път.
— Вещерите не могат да те докопат тук. Можеш да ми се довериш.
Тя извърна лице.
— Не се доверявам на никого.
Думите й го нараниха. Известно време никой не каза нищо.
— Къде се изгуби? — попита накрая Юги. — В Аксками. — Пред очите му танцуваха полупрозрачни змиорки. — Притеснявах се за теб.
— Не си — поклати глава жената и се облегна на лакти. — По-лесно ми беше да се измъкна сама. Освен това трябваше да се видя и с един Рисувач. — Тя запретна ръкава си, за да покаже прясната татуировка, изобразяваща наргиле с кинжал в него, която изпъкваше на фона на избледнелите рисунки около нея. — Платих дълга си към Лон. Или Джуто. Няма значение към кого.
Съзнанието на Юги постепенно се проясняваше. Коренът от амакса нямаше продължително въздействие и изискваше непрекъснато да се вдишва от наргилето, за да се постигне по-траен и силен ефект. Духът, който обитаваше стаята, се бе превърнал в сивкаво петно с размазани очертания, ако изобщо можеше да се види нещо.
Изведнъж Юги се протегна и обгърна с ръка талията на Номору, притегляйки я към себе си. Той се изтегна назад и изпружи крака, за да я приплъзне по-лесно върху гърдите си, докато стегнатото й тяло се излегна върху неговото. Лицето й беше толкова близо до това на Юги, че той усещаше дъха й върху устните си. Той разгледа отблизо назъбените ивици на белезите, след което долепи устни до нейните. Езикът й беше малък, тя имаше леко кисел вкус и се целуваше доста грубо, но усещането му беше познато и му харесваше. Коренът от амакса разпрати мощни вълни на удоволствие от устата по цялото му тяло.
Номору се отдръпна от него.
— Свали това — каза тя, като докосна свободния край на кърпата, завързана на главата му. — Чувствам се странно, докато е на главата ти.
— Не мога — въздъхна мъжът. Не водеха за пръв път този разговор.
Жената въздъхна.
— Но тя е мъртва. Стига вече. Махни тази кърпа.
— Не мога.
Разузнавачката го изгледа преценяващо, след което вдигна рамене.
— Заслужава си да опиташ — рече тя и отново легна отгоре му.