Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Авун не можеше да проумее цялостната картина, но бе направил някои важни открития. По всичко изглеждаше, че самите Чаросплетници не знаеха откъде идват заповедите им — Лорд Протекторът имаше чувството, че във всички вещери е заложен някакъв инстинктивен импулс, който ги води към заветната цел. Какво точно представляваше той, засега можеше само да гадае, ала бе повече от сигурен, че не става дума за някакъв абсолютен диктатор или същество, което контролира цялата им секта. Просто всички вещери приемаха този… инстинкт и му се подчиняваха безпрекословно, без да го подлагат на съмнение.
Сред редиците на Чаросплетниците никога не бе имало узурпатор; ала навярно всичко се свеждаше до това, че преди не са имали нужда от такава фигура. Авун знаеше, че в миналото бе имало случаи, когато Върховните Чаросплетници са създавали затруднения за господарите си, но никога не бяха заставали на пътя им. Какре беше първият Върховен Чаросплетник, който имаше реална власт; власт над Различните армии, над фейа-корите и над Черната стража. А един предводител, който бе изгубил разсъдъка си, всъщност работеше срещу интересите на вещерите.
Лорд Протекторът трябваше да реши — беше ли Фарек искрен, или всичко това бе само номер?
— И как възнамерявате да направите това? — попита Авун.
— Ще го спипам след като е чаросплитал. Когато е най-уязвим. — Лорд Протекторът усещаше как Чаросплетникът го наблюдава иззад очните прорези на Маската си. — Ще имам нужда и от вашата помощ — добави вещерът.
Точно от това се боеше Авун. Ако Фарек го лъжеше, така щеше да подпише сам смъртната си присъда.
— Какво искате да сторя?
— Трябва да измислим причина, за да го накараме да започне да чаросплита. Нещо изключително трудно. Аз ще ви съобщя каква е мисията, а вие ще трябва да го убедите да се захване с нея. Изтощят ли се силите му, ще настане моят ред.
— А след като умре? Предполагам, че вие ще станете новия Върховен Чаросплетник…
— За благото на Чаросплетниците — каза Фарек. — Ще очаквам незабавната ви подкрепа.
Клонките продължаваха да се удрят френетично една в друга, тласкани от хапещия вятър. Авун знаеше, че няма как да разбере със сигурност истинските намерения на създанието пред него. Кой би могъл да каже що за лудост се таи под лъскавата златно-сребърна повърхност? Ала той също знаеше, че Какре е пречка, която ставаше все по-значима с всеки следващ ден, и рано или късно можеше да му хрумне да се отърве от своя Лорд Протектор. И действието, и бездействието криеха рискове — единственото, на което можеше да се осланя, беше интуицията му. Най-малкото, беше играч от класа и ненадминат майстор на предателствата.
— Ще сторя всичко, което искате — рече накрая.
Фарек кимна бавно, след което се обърна и тръгна надолу по стъпалата, без да промълви и дума. Лорд Протекторът го изгледа как се отдалечава, увивайки се още по-плътно с наметалото си. Тук наистина беше страшно студено; вече бе започнал да трепери.
Петнадесета глава
Окото на Нуки се издигна в небето, поставяйки началото на един ясен и хладен ден, в който капчиците роса проблясваха по тревите като миниатюрни диаманти; Кайку, Лусия и спътниците им бяха станали доста по-рано и докато похапваха студената си закуска, погледите им бяха съсредоточени върху дърветата. Върху безкрайната стена от дървета.
Бяха издигнали бивака си на северния бряг на река Ко, откъм южния край на гората Ксу. Повечето не бяха мигнали през цялата нощ, а тези, които все пак успяха да подремнат, се събудиха изморени и отпаднали, със смътен спомен за ужасните кошмари, които ги бяха тормозили през нощта. Бяха двадесет и петима на брой — Кайку, Фаека, Лусия, Асара, тримата ткиуратци и осемнадесет други мъже и жени от Либера Драмач. Бяха дошли тук, за да открият какво се криеше в сърцето на този загадъчен лес — Ксхианг Ксхи, най-древният и могъщ от всички духове, обитаващи сарамирския континент.
Кайку отиде да се измие в реката, след което се върна в лагера. Замалко да затрака със зъби от студ, ала нейната кана веднага повиши телесната й температура, адаптирайки автоматично организма й към мразовитата утрин. Вече бе свикнала с тези неща и те въобще не я изненадваха — просто ги приемаше за даденост. Тя не виждаше нищо изключително в това да си Различен и изобщо не споделяше убеждението на Кайлин, че Сестрите и някои други Различни са по-висши спрямо онези, които не са били променени от покварата на Чаросплетниците. Въпреки това не можеше да потисне усмивката си при вида на войниците, които подскачаха и се пляскаха по голите гърбове, след като се бяха топнали в ледените води на реката.