Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Уби няколко души във Фо; да не би да си забравила?
— Това беше по твоя вина! — извика Кайку.
Съпругата на Реки вдигна едната си ръка в помирителен жест.
— Съжалявам. Права си. Не искам да се караме. Бих искала просто да ме изслушаш, дори и да не ми повярваш.
— Говори тогава — отсече Кайку, но от начина, по който бе кръстосала ръце под гърдите си, беше ясно, че нищо от онова, което кажеше Асара, нямаше да я умиротвори.
Някогашната прислужница впери в Кайку непроницаемия си взор; тъмната й очна линия подчертаваше още повече тайните, криещи се в красивите й очи.
— Никога не съм искала да бъда твой враг, Кайку — каза тя. — Не отричам, че навремето съм те лъгала, ала никога не съм искала да те нараня. Дори и последния път. — Гласът й забележимо се снижи. — Можех да си остана Саран Иктис Марул. Ти никога нямаше да узнаеш истината и щяхме да бъдем щастливи.
Сестрата понечи да каже нещо, но Асара я спря.
— Зная какво ще кажеш, Кайку. Беше глупаво от моя страна. Мислех си, че мога да се възсъздам наново, да скъсам с миналото си, да започна на чисто. А и ти беше готова да обикнеш Саран. Беше готова, Кайку. Нямаше да обичаш мен, ала щеше да обичаш него.
— Той не беше истински — процеди отвратено Сестрата.
— Беше толкова истински, колкото и Асара — поклати глава съпругата на Реки. — Колкото съм и аз сега.
— Значи и ти самата не си истинска — контрира я Кайку. — Онази Асара, която познавах някога, беше само едно лице, което носеше тогава — просто поредната ти роля, когато те срещнах. Това ли си всъщност? Колко други лица си имала преди това? Знаеш ли изобщо?
Асара се натъжи.
— Не — въздъхна тя. — Не зная. Имаш ли представа как се чувствам? Не зная дори как трябва_ _да изглеждам. Всичко, което имам, са фалшификати.
— Няма да получиш съжаление от мен — изсмя се презрително Сестрата.
Лицето на Асара придоби каменно изражение.
— Не търся съжаление от никого. Обаче понякога… — тя извърна поглед. — Понякога имам нужда от помощ.
Това потресе Кайку повече от всичко друго, което някогашната й прислужница бе казала досега. Асара винаги бе отстоявала тъй буйно своята независимост, че подобно признание сигурно е било ужасно трудно за нея. Кайку почувства как твърдостта й се размеква. В следващия момент обаче в съзнанието й изплува споменът за Саран Иктис Марул, който гледа през очите на Асара разсъблечената Кайку, по чиито страни се стичат сълзи заради срама и предателството.
— Ти не заслужаваш помощта ми — каза тя.
Асара й хвърли изпепеляващ поглед.
— Напротив, Кайку — заяви съпругата на Реки. — Законите на честта изискват човек да изплаща дълговете си, а ти ми дължиш живота си. Аз не само те спасих от смъртта, Кайку — аз те съживих. Нищо, което си сторила досега за мен, не може да се доближи до това. — Гласът й бе равен, но пропит с жлъч. — Почти не ме уби, ала потърсих ли ти отговорност за това? Наблюдавах те в продължение на години, преди твоята кана да се прояви, и те спасих от шин-шините, които със сигурност щяха да отнемат живота ти. Мислиш ме за жестока измамница, но според мен съм ти била по-добра приятелка, отколкото смяташ. Простила съм ти всичко, без да поискам почти нищо в замяна.
Кайку я гледаше равнодушно. Асара изсумтя отвратено и добави:
— Помисли върху това, което ти казах. Смяташ се за честна и благородна — е, честта и благородството не се простират само до приятелите и близките ти. Настана време да ми върнеш онова, което ми дължиш. Тогава ще станем квит и аз ще напусна живота ти… завинаги.
Щом изрече тези думи, Асара се приближи до вратата и я отвори. Преди да прекрачи прага обаче, се обърна и погледна отново към Кайку.
— Идвам заедно с вас в гората. А с това ще се оправим впоследствие — заяви красавицата, след което излезе навън и остави Кайку сама.
Понякога, когато димът от амаксовия корен го приласкаваше в кадифените си обятия, Юги си мислеше, че може да съзре духа, който обитаваше стаята му. Той се криеше в ъгъла, където се съединяваха таванът и две от стените — източено черно създание с извит клюн, цялото в кости, стърчащи под най-различни ъгли. Духът никога не стоеше на едно място — непрекъснато се стрелкаше насам-натам с такава бързина, че бе почти невидим за окото, а в редките моменти, когато биваше забелязан, силуетът му изглеждаше размазан и неясен. Юги често го наблюдаваше, докато си лежеше на рогозката си и поемаше блажено дима от наргилето си. Водачът на Либера Драмач възприемаше духа като част от нощта, а нощта беше времето, когато намираше спокойствие, когато най-сетне го оставяха на мира и когато назъбените скали на паметта му биваха покрити от стелещата се мъгла на опиума.