Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Навярно я бе запазила, за да й напомня за онова, срещу което се бореше, както и защо се бе посветила на тази кауза. Заради тази Маска беше започнало всичко; заради нея бе избито цялото й семейство и тя трябваше да напусне дома си. Заради тази Маска започна да се скита по света, докато не се натъкна на Аления орден — там намери друга черно-червена маска, която да носи.
Младата жена внезапно си даде сметка, че не беше много добра идея да се отдава на подобни мисли в сегашното си състояние. Гледката как Лусия отстъпва пред желанията на следовниците си бе изцедила силите й и тя се чувстваше изтощена и смазана. Отгоре на всичко бе задължена да я придружи в гората Ксу, защото Лусия се нуждаеше от някой, на когото вярва, а Кайку беше единственият възможен вариант — Юги беше прекалено ценен, за да отиде, а Мишани бе абсолютно неподходяща за подобна експедиция; нейните дарби бяха съвсем други.
Да, явно се налагаше отново да изостави Мишани — след толкова кратко време. Сестрата въздъхна горчиво. Тази война й отне всичко — с всяка следваща жътва отхапваше все повече и повече от доброто в душата й, оставяйки й само омраза и решимост, колкото да продължи напред. И тези, които бяха на нейна страна, дори не оценяваха саможертвата й. Приятелите й отново и отново биваха откъсвани от нея. Кайку имаше чувството, че нито веднъж досега не бяха постигнали преимущество пред Чаросплетниците — нито веднъж, откакто бе убита Кръвната императрица Анаис ту Еринима. Най-доброто, което можеха да постигнат, беше да отложат временно отстъплението си.
Нещо трябваше да се промени. Не можеше да продължи по същия начин още десет години.
„Не се притеснявай“, прошепна язвително вътрешният й глас. „Както се развиват нещата, Чаросплетниците ще ни разпердушинят преди да е дошло лятото.“
В този миг камбанката пред външната врата на къщата прозвънна и я откъсна от мислите й. За момент Кайку се зачуди дали да отвори, ала фенерите бяха запалени, следователно посетителят със сигурност знаеше, че е вътре. В крайна сметка любопитството й надделя, тя се погледна в огледалото, прокара ръка през косата си и отиде да отвори вратата.
Беше Асара. Кайку веднага я разпозна, въпреки че имаше облика на екзотична, смугла жителка на Тчом Рин с черна коса, която се спускаше на дълга плитка по гърба й. Бе облечена в елегантна сребристосива роба.
— Какво искаш? — попита Сестрата. Искаше й се въпросът да прозвучи по-жлъчно, ала сетне си каза, че няма никакъв смисъл от това.
— Трябва ли да разбирам, че още ми се сърдиш след последната ни среща? — посетителката беше максимално пряма, след като тонът на Кайку недвусмислено показа, че е разпознала без усилие бившата си прислужница.
— Някои неща не се забравят.
— Мога ли да вляза? Искам да си поговорим.
Сестрата се замисли за миг, след което се обърна безмълвно и влезе в къщата. Асара я последва и приплъзна вратата след себе си. Кайку застана в средата на стаята и изгледа изпитателно новодошлата, без да я покани да седне.
— Одеждите на Аления орден не ти отиват — рече съпругата на Реки. — Правят те да изглеждаш такава, каквато не си.
— Можеш да ми спестиш забележките си, Асара — заяви презрително Кайку. — Ако бях Сестра последния път, когато се срещнахме, нямаше да успееш да ме измамиш.
— Навярно това щеше да е по-добре и за двете ни.
— Определено щеше да е по-добре за мен! — отсече Кайку и усети как гневът се надига в гърдите й.
Някогашната й прислужница обаче сякаш изобщо не обърна внимание на това, защото остави гневния изблик на младата жена да мине покрай ушите й.
— Дойдох да ти се извиня — рече тя.
— Не ме интересуват извиненията ти — махна с ръка Сестрата. — И те са фалшиви като кожата, която си намъкнала.
Това сякаш развесели Асара.
— Тази кожа си е лично моя, Кайку. Просто мога да я променям и това е. Все пак съм Различна, също като теб. Как можеш едновременно да се радваш на своите умения и да презираш моите?
— Защото не използвам своите, за да мамя хората с тях — изсъска тя.
— Не, ти ги използваш, за да убиваш други хора.
— Чаросплетници и Възли, демони и Различни хищници — отвърна й Сестрата. — Не бих ги нарекла хора. Това са чудовища. — Тя не успя да долови лъжата в изявлението на Асара, защото не знаеше за животите, които някогашната й прислужница бе погълнала, за да поддържа метаморфните процеси в тялото си.