Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Той е долу, в двора. Разглеждат конюшните заедно с Уилям. Той ще се зарадва да ви види. Сигурен съм. — Облекчението на Роло, че щеше да се избави за малко от госта им, беше очебийно и Сора се протегна и го ощипа по ръката. Той трепна, но остана на мястото си, докато Никълъс не напусна стаята. — Какво търси той тук, насаме с теб? — попита яростно той.
— Никълъс е особен, но Роло, все пак той е гост тук.
— Не и мой гост.
— Не, разбира се. Той е гост на Уилям и аз нямам право да го обиждам.
Той остана мълчалив за известно време, но след това се съгласи с нея:
— Права си. Но не харесвам начина, по който те гледа.
Сора трепна и той попита:
— Да не би да те притеснява с нещо?
— Не, не, дори е полезен. Помогна ми, когато броях буретата с месо и вино долу в избата. Той предложи много умно да сварим голямо количество бира, което наистина ще е необходимо за сватбата. Той изглежда изненадващо осведомен за работите в домакинството.
— Но защо? Защо не помогне на Уилям?
— Уилям казва, че не обича да му се бъркат в рицарските работи.
— Права си, този Никълъс наистина е странна птица — съгласи се с нея той. — Но ти не се притеснявай, че го обидих. Когато преди малко се показах груб към него, той придоби високомерно снизходителен вид, какъвто имат възрастните, когато младите се държат малко по-самонадеяно.
Сора се разсмя, като чу думите му. Роло обви с ръка врата й и постави една звучна целувка на бузата й.
— Какво има за ядене, моя прекрасна девойко? Умирам от глад.
Объркана от неговия сарказъм, Сора посочи с ръка към отрупаната с лакомства маса.
— Ако продължаваш с подозренията си, в ролята на мой ангел-хранител, ще трябва да се примириш със студеното ядене. — Тя го цапна по ръката, когато той се нахвърли върху храната. — Почакай, докато дойдат и другите момчета, прасе такова — хвана ръката му тя.
Ръката на Роло трепереше и тя я стисна изненадана.
— Ти си все същата, нали? Моята по-голяма сестра, на която изцяло може да се разчита. Внимателна, великодушна, раздаваща с щедра ръка времето и ума си — каза той и се спря, а после попита: — Какво направи с Блейс?
— Мод го нахрани и го сложи да си подремне — отговори търпеливо тя.
— Защо трябва да спи? Всичко, което прави през целия път от Пертрейд до тук, бе да се катери по нас и да ни тормози.
Сора се усмихна и после попита:
— Роло? Какви неприятности имаш?
— Аз не съм единственият, който има неприятности. Това се отнася и до… моята съпруга.
Сора пусна ръката му. Роло въздъхна и каза:
— Страхувах се, че ще се почувстваш точно така след срещата си с нея. Съжалявам, скъпа, трябваше да се досетя, че можеше да стане така. Просто смятах, че тя ще те обича така, както аз те обичам. Тя е отстъпчиво, хрисимо момиче, което се води лесно, и аз трябваше да поговоря по-сериозно с нея, преди да дойдем тук.
Сора не каза нищо и той продължи:
— За Бога, Сора, тя е толкова млада. Страхува се даже от слугите. Ако старата Лъфи не ми помагаше, не знам какво щеше да стане с моето домакинство. Тя се бои да разговаря с жените, както една омъжена жена би трябвало да говори, от страх, че те ще й се смеят.
Сора стоеше вдървено, притихнала, с извърнато настрана лице и той започна отчаяно да моли:
— Сора, слушай. Алис играе още на кукли.
— Добре. Ще внимавам да не я обидя или наскърбя с нещо — каза тя и въздъхна.
Той я прегърна и я целуна по челото.
— Никога не съм мислил, че си способна да обидиш някого. Просто исках да ти обясня някои неща, за да ти помогна да превъзмогнеш обидата, която тя ти причини преди малко. Ние ще я научим да те цени и уважава, сестро.
— Ще я научим? — засмя се тя, като в смеха й се долавяше горчива нотка. — Защо трябва да я учим? Защо не може да ми даде същия шанс, който е дала на другите? Имам две ръце, които ми служат чудесно, мозък, който може да мисли, и сърце, което може да обича. С какво съм по-долу от всяка друга жена? Ако бях стара и сляпа и седях на стола в ъгъла, хората щяха да ме потупват по рамото и да ми говорят съчувствено. Но вместо това, тъй като искам да се отнасят към мен като към нормално същество, без да ме съжаляват, те не ми обръщат внимание, сякаш аз не съществувам, или се отнасят към мен, като че ли съм идиот.
— Те се страхуват. Боят се, защото мислят, че ти притежаваш магическа сила, тъй като ги познаваш по миризмата и по стъпките. Страхуват се, че ти можеш да виждаш в душите им, защото винаги разбираш, когато лъжат.
— Но това е глупаво! Не могат ли да разберат, че трябва да използвам ушите, носа и ръцете си, за да мога да „видя“ света, който ме заобикаля?!