Светлина в мрака

— Имам буен темперамент, а освен това съм груб и некултурен. Не се интересувам от политика и от живота в двореца. Обичам да си седя пред топлия огън през зимата и да яздя в гората през лятото. Също така обичам да се бия, да се любя и да ям. Е, как е? Сега изглеждам ли ви като голям сватбен трофей?

— Изглеждате напълно нормален човек, милорд.

Уилям сви рамене.

— Просто не мога да повярвам, че Сора се е борила с демони в дълбините на душата си. Има вид на най-спокойната и уравновесена жена, която някога съм срещал.

— С изключение на случаите, когато те кара да пожелаеш да я убиеш — оплака се Роло.

— Има такова нещо — съгласи се Уилям. — Много е упорита и е голям инат, да си го кажа направо.

— Решителна, непоколебима и интелигентна.

— Деспотична — каза Клер, като вложи цялото си възмущение в тази единствена дума и всички избухнаха в смях.

Дадли скръсти ръце в скута си и бързо каза:

— И така, милорд, аз изпълних задължението си да обсъдя с теб един въпрос, който според мен беше важен.

При тези думи Роло скочи като ужилен, изтупа праха си и заяви:

— Време е да тръгваме!

Джон също се изправи.

— Да. Беше удоволствие да разговаряме с теб, милорд.

Уилям гледаше след двамата братя, които вървяха с бърза крачка към вратата.

— Страхливци, върнете се! — извика им Джон.

Мъжете спряха, подчинявайки се на авторитета, който пролича в гласа му, но явно нямаха желание да се върнат.

— Ако се срамувате, че се намесихме в живота на лорд Уилям и бъдещата му съпруга, то той ще ни прости тази дързост и това, че бяхме толкова досадни, и ще го приеме единствено като проява на братски интерес — продължи Джон.

Двамата мъже започнаха да се връщат с неохота. Джон седна на края на пейката, а Роло застана зад него, като пристъпваше смутено от крак на крак. Клер гледаше братята си и се чудеше на държанието им, а Блейс лапна един мръсен камък и започна да го смуче с явно удоволствие.

— Това, което правиш, не е добро, момчето ми. Хайде, изправи се.

Блейс се изправи, а Уилям го изгледа от главата до петите.

— На колко си години?

— На четири, сър — отговори бързо момчето.

— Защо ядеш тези мръсотии?

— Защото са вкусни.

Уилям си наложи да не се разсмее.

— Всяко момче, което е достатъчно голямо, за да започне да се учи да язди коне, не трябва да яде мръсотии.

— Да язди? — лицето на Блейс светна, но после подозрително попита: — Кой ще ме учи?

— Аз — каза Уилям и се наведе, за да може да срещне погледа на момчето. — И искам да знаеш, че никога не нарушавам обещанията си.

Блейс остана мълчалив за миг, обмисляйки предложението.

— Както желаете, сър. Аз няма да лапам повече мръсотии. Аз също никога не нарушавам обещанията си — той обърса изцапаните си уста и седна със скръстени ръце в краката на Уилям.

Уилям отметна назад черните коси на момчето, които падаха на челото му.

— Косата му е прекалено дълга.

— С подстригана коса прилича на истински дявол — оправда се Джон.