Светлина в мрака

Уилям се затича след него.

— И аз.

Виковете на пътниците достигнаха до ушите на мъжете, които се намираха горе в постройката на портата, и Уилям се наведе, за да може да чува по-добре. Веднага щом като разбра кои са, той изрева:

— Пуснете ги да влязат. Веднага! — и като се обърна към Чанинг, каза: — Това са братята на миледи. Изпрати някого да потърси Клер. Аз отивам да доведа Сора.

Уилям се втурна надолу по стълбището, разположено от вътрешната страна на стената, а Чанинг нареди да спуснат подвижния мост.

Той започна да се спуска със скърцане и дрънчене на веригите, които го придържаха. Свежият бриз нахлу през зейналата порта и братята на Сора влязоха в двора на замъка. Уилям отиде при тях и пое детето от младия мъж, който го държеше.

Дадли кимна доволно с глава, когато подаде тригодишното дете, разтьрка ръцете си и каза:

— Дотежава, след толкова много мили яздене.

Уилям погледна лицето на детето и видя безмълвната красота, която поразително приличаше на Сора.

— Това сигурно е Блейс — каза той. — А ти си Дадли, който учи за свещеник, а това трябва да е Роло, най-големият от братята — осемнадесетгодишното момче го поздрави сдържано — и неговата млада съпруга. — „Много млада“, мислеше си той, докато помагаше на дългурестото момиче, чиито кон се притискаше плътно до този на Роло. Той се усмихна на другия младеж, който слизаше от коня си. — Ти си Джон, а Клер е вече тук. Така че съставът е пълен.

Четири чифта очи с цвят на теменуга се взираха в него, но погледите им имаха различен израз. Уилям се почувства замаян от шока да види своята Сора, загледана в него от толкова много различни мъжки лица.

— Аз съм Уилям, новият ви роднина. Добре дошли в моя дом. Добре дошли.

Дадли се плъзна от гърба на коня и се усмихна на свой ред.

— Благодаря, Уилям. От манастира до дома ти беше едно дълго пътешествие и сега се радвам, че пристигнахме благополучно тук.

— Също и аз — каза Джон, като се разтриваше отзад и кимаше с глава на ратая, позволявайки му да вземе поводите на коня и да го отведе, за да се погрижи за него.

— Радвам се да се срещна с нашия нов, загадъчен брат. Тибълд изпрати на Роло такова тенденциозно известие, че не знаехме какво да очакваме. Като разгадахме уважаваното от нас мнение на нашия мил баща, ние започнахме да се чудим дали не си някой гърбав стогодишен старец.

Уилям се разсмя от сърце, развеселен от думите му, при което Блейс започна да пляска с ръце от радост, а Роло не можа да се въздържи и се усмихна.

— Истината е — изломоти Уилям, потупвайки малкото момче по гърба — даже по-неправдоподобна от това.

Блейс потупа на свой ред Уилям по бузата, очарован от гръмогласното му боботене. Уилям го прегърна и после го подаде на Джон. Като застана до съпругата на Роло, той й подаде ръката си.

— Може ли да ви помогна, миледи?

Момичето хвърли един бърз поглед към Роло и когато той кимна с глава, тя постави ръката си в ръката на Уилям и се плъзна от седлото.