Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Която е сляпа.
— Дявол да го вземе! — Уилям беше чувал това толкова често. — Толкова ли е важно това?
В началото учудени, а после доволни, братята се раздвижиха, вече успокоени от неговото отношение.
— Разбира се, че не е важно — каза Джон. — Но тя е много по-уязвима, отколкото другите жени. Подготвен ли си да я закриляш?
Лицето на Уилям стана безизразно, а очите му блеснаха от напрежение и съсредоточеност.
— Какво сте чули? — попита тихо той.
— Нищо, но тя е жена, която се нуждае от повече грижи и внимание. Ние просто… — спря Джон. — Чакай! Какво трябва да сме чули?
— Нещо за отвличането им — изтърси Клер.
Братята му го изгледаха удивени. Момчето почервеня и се сви от смущение, а Уилям шумно се изкашля.
— Били са отвлечени? — попита изненадан Роло.
Клер кимна с глава, поглеждайки първо към Уилям, а после към по-големия си брат.
— Разкажи ни за това, Клер. Хайде, момче — нареди му Роло.
Уилям наблюдаваше напрегнато Клер, изчаквайки момчето само да реши накъде клони неговата лоялност — на страната на братята му или на страната на рицаря, който го възпитаваше. Накрая Клер каза на Роло:
— Ако лорд Уилям реши, че вече трябва да бъдете уведомени за това, той сам ще ви каже.
После засрамено сведе глава, като се чудеше дали беше направил верния избор. Роло го потупа успокоително по ръката, а Джон го прегърна през раменете. Като ги наблюдаваше, Уилям реши, че задължението, което изискваше той да обича братята на съпругата си, беше лесно изпълнимо, като към това можеше да се включи още симпатия и уважение.
— В тази история има много повече, отколкото Клер може да ви каже, и аз ще бъда радостен, ако мога да разчитам на вашата помощ и бдителност по време на сватбата.
Без да се впуска в подробности, той им разказа за нещастния инцидент, който беше причинил загубата на зрението му, а после и за това как двамата със Сора бяха отвлечени. Те слушаха недоверчиво, без да кажат нищо, докато той не завърши.
— Няма да ви кажа към кого са насочени първоначалните ми подозрения, защото се страхувам, че ще насоча вниманието ви само в една посока, а аз искам да наблюдавате със зорко око всички присъстващи.
— Добре! — изгърмя гласът на Роло. — Каква невероятна история!
— Все още ли одобрявате моето намерение да се оженя за сестра ви?
За изненада на Уилям, братята се разсмяха, а в смеха им личеше в различна степен ирония и учудване.
— О, не става въпрос за нашето одобрение, а и какво ще стане, ако не сме съгласни? Щом Сора е решила да те има, то тя ще те има. Тя винаги постъпва така, както сама е решила.
— Тогава защо не иска да се омъжи за мен? — поиска да узнае Уилям.
Роло попита рязко:
— Защо ни казвате всичко това, милорд? Нима тя няма да се омъжи за вас?
— О, тя ще го направи, но с нежелание. Тя като че ли би предпочела да живее в „сянка“, задоволявайки се с малко внимание от моя страна и зависеща напълно от добрата ми воля. — Гласът му издаваше горчивина и един по един братята отместиха погледите си от него. Уилям си направи заключение от тяхното мълчание, въпреки че те не желаеха това. — И така, вие знаете защо е така. Обяснете тази загадка и на мен, моля, защото аз страдам от този удар по моята… по моята гордост.
Момчетата погледнаха към Дадли, очаквайки той да говори от тяхно име.
— Това се дължи на наследството, което тя получи от баща ни — каза спокойно той.
— Как можа да кажеш това? — попита го Уилям. — Той не й е дал нищо.
— Като някоя зла орисница, нашият баща е надарил всеки от нас с нещо недотам добро за нас самите.
Уилям ги изгледа. Те вече не седяха с небрежна грациозност на пейката, а се движеха неспокойно, като че ли и тя се бе пропукала. Накрая Дадли обясни какво имаха предвид:
— Ние сме мъже без телесни недостатъци и външно изглеждаме съвършено. Но вътрешно, в душите ни, Тибълд ни е повлиял — каза Дадли и докосна кръста, който висеше на врата му. Това бе първият признак, който издаваше безпокойството му, което Уилям бе забелязал у него. — Джон не се докосва до виното. Той се страхува от чудовището, което обитава душата на всеки мъж и само чака човек да загуби контрол над себе си, за да изскочи. Роло никога няма да вдигне ръка срещу своята съпруга, без значение колко много може да го заслужава тя. Проявата на жестокост спрямо жените го отвращава. Колкото до моя милост, е, благодаря на Бога, моят занаят ме освобождава от комплексите на семейството ми, защото аз много се страхувам да не нараня някого с дума или постъпка.
— А какво ще кажеш за мен? — попита с простодушна доверчивост Клер.
Дадли му се усмихна.
— Ти си идеален.